| Неповикан философПубликувано от anonimapokrifoff на 12.05.2023 @ 08:33:43 (44 четения)автор: Albatros ... и този ден отиде си мърцина, а другият ще дойде призори –
невям ми носи злато – пълна крина? – или поне една торба пари,
а може две-три бири да почерпи – или с тавенце печен кадаиф,
и аз – сред 7 милиарда шерпи, да се почувствам истински щастлив,
катерих върхове, които никой до днес в света не беше покорил! –
ПодгизналоПубликувано от anonimapokrifoff на 10.05.2023 @ 13:39:16 (61 четения)автор: Patrizzia Тази нощ до зори шумоляха среднощните твари,
тъжен вятър – навярно от мъка в клонака запял,
викна дъжд и вратата небесна гръмовно удари,
и съня ми пропъди от клепките морни без жал.
Дъждовен прозорецПубликувано от Administrator на 10.05.2023 @ 13:36:54 (46 четения)автор: Albatros ... дъждът над Варна дълго не откара и не намокри никого почти,
тревичката разпука тротоара – и тихо милна моите пети,
брезичките разлистиха се – бели, и в дворчетата с вехтите асми,
облекли леки роклички с дантели, се вейнаха на припека моми –
веранди с мушката и орхидеи изскърцаха с разсъхнати дъски,
Липсата на смисъл е препятствие,
но не за мен.
Не и за твоите прегръдки,
от които мракът ридае
и опровергава адските огньове.
Непрочетеният ЧовекПубликувано от anonimapokrifoff на 08.05.2023 @ 09:42:39 (52 четения)автор: Albatros ... понякога – наритано дете, се питам – и в това не виждам драма,
защо ли книги никой не чете? – и хора във книжарниците няма,
със стихчетата мои във Facebook дори не мога да си купя хляба,
но си живея – все така напук! – по-беден от пристанищен бараба,
нали съм си издухан, сам и стар, и никому за мен не му и дреме,
Аз, който изговорих ТишинатаПубликувано от anonimapokrifoff на 07.05.2023 @ 08:37:36 (58 четения)автор: Albatros ... каквато непомерна тишина саваните си в залива разстели,
ще кажеш, че е минала война по плажовете – пусти опустели,
три псета, седем гларуса и аз, и водорасли шепа-две за флора,
със пушече от моя смачкан фас дими в ачика тръгналият кораб,
по вълнолома с пет флакона спрей рисуват две дрогирани маймуни,
Усмивка по пътяПубликувано от Administrator на 03.05.2023 @ 17:59:03 (107 четения)автор: rajsun „...За да не шумя и да не преча,
аз минавам тихо през света.
Аз пристигам много отдалече,
зад пределите на песента...”
Иван Николов
Сбогом, мило ми селце!Публикувано от anonimapokrifoff на 21.04.2023 @ 11:43:47 (57 четения)автор: Albatros ... вятър облаците гони по снишеното небе,
дядо мъкне сухи клони, пали вехтото кюмбе,
баба пак премита пруста с дрипавата си метла,
от баира мокра фуста влачи сурата мъгла,
попът пие в хоремага трето юзче сух мавруд,
Зачеркнати стиховеПубликувано от anonimapokrifoff на 19.04.2023 @ 10:14:43 (62 четения)автор: Albatros ... тъй както гларусът лети и следва рибните пасажи,
за полет си готов и ти! – на стих из римни благолажи.
Кажи поне щастлив ли бе във шеметните два-три мига? –
земя и въздух – и небе? – да скъташ в шепица на книга.
| | |
|
Зачеркнати стихове » показани от заявени |
Публикувано на 19.04.2023 @ 10:14:43 (62 четения)
автор: Albatros » раздел: Избрано поезия
... тъй както гларусът лети и следва рибните пасажи,
за полет си готов и ти! – на стих из римни благолажи.
Кажи поне щастлив ли бе във шеметните два-три мига? –
земя и въздух – и небе? – да скъташ в шепица на книга.
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|