... дали защото нося бяла риза – и кътам две в дълбокия ми скрин,
със поглед вехтошарят ме прониза край нашия квартален магазин,
ще ми дадеш ли ризата назаем? – попита ме – нерад, недраг, немил,
и сетне каза: – Брат, със теб се знаем, ще ти я върна идния април! –
и ризата ми сам-сама се свлече, направо ми се смъкна от гърба,

 ( пълен текст » още 699 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Откосите на звездните косачи
в очите ми се срутват мълчаливо.
И стискам зъби, за да не заплача –
с ненужната утеха, че съм жива.

 ( пълен текст » още 741 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Аз цял живот съм плакал без сълзи, денят ми се превръща в лична драма,
щом зърна хромав просяк да пълзи – и да си мъкне чашката към храма,
щом подаде ми тъжната Жена на гробището късче топла пица,
щом веят украински знамена дебилите! – над Дунав и Марица!
Щом в парка на момченце с колело му падне омазнената верига,

 ( пълен текст » още 911 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Седя на стълбите, на сянка, че нататъка
по плочките е жега и половина,

 ( пълен текст » още 1317 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

... по-тих и от Луната виторога, по-светъл и от пролетния дъжд,
човекът е метафора на Бога! – от Нищото се ражда – изведнъж,
живее късо – сетне си отива, разпада се на слънчеви петна –
и неговата светла перспектива, е, да превърне мрака в Светлина,
дали е цар, или щастлив бездомник, вторачен в празното си портмоне,

 ( пълен текст » още 699 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

… прозорецът на светлия ми дом е винаги отворен към Безкрая,
присядам край перваза мълчешком или пък тихо римите си бая.
Под мене кротко трополи светът, не знам отива ли, или се връща,
нима и аз изминах своя път? – тъй светло дишах в Божията къща!

 ( пълен текст » още 758 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Не ми е спретван прощъпулник.
(Не знам защо не е направен.)
Но рой смарагдови светулки
пламтели в нощната дъбрава,

 ( пълен текст » още 824 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... тътри дрипави бурнуси облакът връз дол и рът,
орехи край пътя бруси циганче със дълъг прът,
гладно – кончето му скубе туфи жлътнала трева,
мракът мъкне тежък губер през корията едва –
над реката с бели мренки сетно слънчице пълзи,

 ( пълен текст » още 530 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

… благодаря ти, Господи, че мислиш понякога в небето и за мен,
че хлябовете мои втасват чисти и с Теб си ги споделям всеки ден,
че двете риби, дето ми ги даде, ще стигнат да нахраня някой брат,
че ни веднъж не ме остави жаден за Обич в този безлюбовен свят,
че винцето ми тъй не вампиряса! – на тъмно във дълбокото мазе –

 ( пълен текст » още 882 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... нали е само лист от календара, от мен и август взе, че отлетя,
приспивна песен вятърът подкара из парка – по алеите с цветя,
не се целуват влюбените вечер на пейките под залеза златист,
и листопадът тихо се съблече, започна да се рони лист по лист,
като че ли надрусана със дрога,

 ( пълен текст » още 703 знака | коментирай | оценка: 5 )