... вървях из вълчи светове, в които болката е ужас,
дори до кръв да ме кълвe, на Истината свято служа,
дали – не питам, ще боли? – изричам я, без да ми пука –
спя нощем в тръни и бодли, а не в легло смрадлива скука,
чист – пада звънкият ми смях, сълзата – бяла, ми трепери,

 ( пълен текст » още 661 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Какво ли иде занапред?
Едва ли мога да узная.
Реките от масло и мед
текат единствено във Рая.

 ( пълен текст » още 740 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... когато нощем скърца дървоядът и ми напомня, че съм още жив,
изваждам си моливчето и сядам да ви напиша стихче с тих курсив,
не зная откъде при мен пристига? – дали не е от звездното небе,
преминах през света със бяла книга и черен хляб във пътното торбе,
и гледам всеки стих да е надежда, от летен дъжд да пада по-благат,

 ( пълен текст » още 716 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Черницата в небето се разкъдря
и облакът наднича през листата.
Там нейде Бог с всевечната си мъдрост
пътека е чертал през необята.

 ( пълен текст » още 544 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... живях във сговор с хорица добри, злодеите загърбвах със насмешка,
пързалях се по динени кори! – но подир онзи метод "проба-грешка"
не позволих на ни един глупак по Пътя ми Господен! – да ме следва,
със всяка живинка бях мил и благ в епохата – до безчовечност ледна! –
пред властния мръсник не гънах врат, не жаждах слава, ни торба мангизи,

 ( пълен текст » още 788 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

... по къщата бръшлянът да пълзи и вечер да приижда – дълбоока,
в саята въртоглавите кози с бастуна дядо благо да нахока,
в котлето баба да свари нахут, да ми го ръсне с чубрика и джоджен,
и – турил край на своя черен труд, денят ми да си тръгне с обич Божем,
да изкадя лула каба тютюн, додето котаракът спи на пруста,

 ( пълен текст » още 869 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Денят въздига своето чело,
изплува от утайката на мрака,

 ( пълен текст » още 284 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Мама сега е сама
и в тишината на самотата си
вижда с очи насълзени,
разпръснати
моите пъстри палитри –

 ( пълен текст » още 618 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

... ще се смиря и аз на своя ред пред всички свои рухнали надежди
отново да се видя млад поет! – пак да нареждам римите си нежни,
с тях да ви милна в някой труден час, небе щастливо да ви обещая,
да се опитам пак да бъда Аз! – какво от туй, че му се вижда краят? –
девойките на моя рецитал да плачат, да си шепнат – да ме искат! –

 ( пълен текст » още 760 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Високо горе розите цъфтят,
в тревата снежнобяла маргарита,
с оченце златно смига и се пита:
"При мен пчели дали ще долетят?

 ( пълен текст » още 527 знака | коментирай | оценка: няма )