Гривата си тъмносива дъжд над нивите развя.
Есента ли си отива? – съска сухата трева.
Старче – клекнало на припек, с поглед във пръстта забит,
слънчогледът с грозен кикот остра гърбица изви.

 ( пълен текст » още 1016 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Спасих пчела, дърво и птица...
Умиротворен, в опашката на залеза денят се сви.
С препълнена от благодарност и емоции паница,
прикотквам съвестта си да заспи.

 ( пълен текст » още 394 знака | 5 коментара | оценка: няма ) 

... прозорецът на малката ми стая е винаги отворен към света.
Облегнат на перваза, си мечтая – или пък светла книжица чета.
На гълъба троша коричка хлебец, за кучето е снощното кюфте.
След залеза на витошкия хребет нарамих кротко пътя към стоте.
Е, не натрупах три торби жълтици, без тях ми е по-хубаво така.

 ( пълен текст » още 831 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

... когато мисълта ми заработи, макар че рядко случва се това,
реди ми се денят като по ноти във малката ми стая три на два,
писалище, перо и два-три листа, единият изписан с тих курсив,
щастлива е душата ми и чиста, и много искам дълго да съм жив,
развъзлил си кесийката със рими, на хората докрай да се раздам,

 ( пълен текст » още 737 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

До днес едно не смогнах да реша, как да превърна този свят във къща,
че да му вдъхна шепичка душа? – пред моя Господ Бог единосъща,
ключето под черджето призори за някой друмник с обич да подпъхна,
ако е мръзнал нейде вдън гори? – да се загърне с дрехата ми връхна,

 ( пълен текст » още 730 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

И притъмня, смрачи се изведнъж,
светът изгуби цвят и очертания...
Внезапно се изсипа онзи дъжд,
изпратен свише като изпитание!

 ( пълен текст » още 769 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

С душица, непрегъната одве,
преминах вече мъчните си друми.
В безброй недоверчиви светове
пилеех доверчивите си думи.

 ( пълен текст » още 780 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Откакто я подкарах на консерви –
на "Русенско варено" и шкембе,
ни самолет минава – да ме нерви,
ни влакове! – от точка А до Б.

 ( пълен текст » още 744 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... все по-често се заглеждам в тримата си синове
с бяла бащинска надежда – ден да храни векове,
ред по редом са ми расли, яки, светли, тъй добри! –
с мен – от детските си ясли, цял ден къртят канари,
невъзможни, нелогични! – в свят, така необясним,

 ( пълен текст » още 781 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... остарях като камък на кея
срещу бесните морски вълни.
Вече знам за какво да живея –
да съм Обич във идните дни.

 ( пълен текст » още 725 знака | 2 коментара | оценка: 5 )