 | Приказка от бабиното вретеноПубликувано от anonimapokrifoff на 04.02.2022 @ 10:41:16 (50 четения) автор: YOTOVAVAГривата си тъмносива дъжд над нивите развя.
Есента ли си отива? – съска сухата трева.
Старче – клекнало на припек, с поглед във пръстта забит,
слънчогледът с грозен кикот остра гърбица изви.
Спасих пчела, дърво и птица.Публикувано от anonimapokrifoff на 03.02.2022 @ 10:09:32 (65 четения) автор: Markoni55Спасих пчела, дърво и птица...
Умиротворен, в опашката на залеза денят се сви.
С препълнена от благодарност и емоции паница,
прикотквам съвестта си да заспи.
Здравей, Човече!Публикувано от Administrator на 02.02.2022 @ 13:21:00 (40 четения) автор: Albatros... прозорецът на малката ми стая е винаги отворен към света.
Облегнат на перваза, си мечтая – или пък светла книжица чета.
На гълъба троша коричка хлебец, за кучето е снощното кюфте.
След залеза на витошкия хребет нарамих кротко пътя към стоте.
Е, не натрупах три торби жълтици, без тях ми е по-хубаво така.
Човекът е Божественият смисълПубликувано от anonimapokrifoff на 31.01.2022 @ 11:10:47 (33 четения) автор: Albatros... когато мисълта ми заработи, макар че рядко случва се това,
реди ми се денят като по ноти във малката ми стая три на два,
писалище, перо и два-три листа, единият изписан с тих курсив,
щастлива е душата ми и чиста, и много искам дълго да съм жив,
развъзлил си кесийката със рими, на хората докрай да се раздам,
Молитва за добротатаПубликувано от anonimapokrifoff на 30.01.2022 @ 08:15:54 (40 четения) автор: AlbatrosДо днес едно не смогнах да реша, как да превърна този свят във къща,
че да му вдъхна шепичка душа? – пред моя Господ Бог единосъща,
ключето под черджето призори за някой друмник с обич да подпъхна,
ако е мръзнал нейде вдън гори? – да се загърне с дрехата ми връхна,
ИзпитанияПубликувано от Administrator на 29.01.2022 @ 13:17:49 (59 четения) автор: ringoИ притъмня, смрачи се изведнъж,
светът изгуби цвят и очертания...
Внезапно се изсипа онзи дъжд,
изпратен свише като изпитание!
Пустиня от думиПубликувано от anonimapokrifoff на 29.01.2022 @ 08:17:53 (46 четения) автор: AlbatrosС душица, непрегъната одве,
преминах вече мъчните си друми.
В безброй недоверчиви светове
пилеех доверчивите си думи.
Моите синовеПубликувано от anonimapokrifoff на 25.01.2022 @ 10:39:44 (39 четения) автор: Albatros... все по-често се заглеждам в тримата си синове
с бяла бащинска надежда – ден да храни векове,
ред по редом са ми расли, яки, светли, тъй добри! –
с мен – от детските си ясли, цял ден къртят канари,
невъзможни, нелогични! – в свят, така необясним,
Аз бях камъкътПубликувано от anonimapokrifoff на 23.01.2022 @ 09:41:55 (55 четения) автор: Albatros... остарях като камък на кея
срещу бесните морски вълни.
Вече знам за какво да живея –
да съм Обич във идните дни.
| | |
|
Аз бях камъкът » показани от заявени |
Публикувано на 23.01.2022 @ 09:41:55 (55 четения)
автор: Albatros » раздел: Избрано поезия
... остарях като камък на кея
срещу бесните морски вълни.
Вече знам за какво да живея –
да съм Обич във идните дни.
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|