Сякаш Бог е разгънал папируса звезден да пиша
и морето ме милва с молба да не тръгвам оттук.
Есента е любовна квартира и склад за въздишки,
В парка вятърът гони валма многоцветен памук.
... понякога – когато съм замислен – печалното си минало чета –
изчистих ли греха си, Ице Христе, че праведно да дишам на света,
бях ли добър със всички светли хора, които изпроводих в своя друм,
или ги натоварвах – без умора! – с приумиците в своя луднал ум,
дали не грохнах в пътищата Твои, доде търкалям своя сух кравай? –
"Като мътен порой се спуснаха кърджалиите от Бакъджиците надолу в полето. Напред беше Индже с дружината си, а след него, с диви викове и пламнала стръв на вълци наваляха на диви коне кърджалиите на Сиври билюкбаши, на Едерханоглу, на Дели Кадир и други главатари..."