Откровение

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Не ми отнемай морето
и лазурния бряг,
душата ми се облива в сълзи,
ако трябва да си тръгна от тях.

Не ми отнемай морския вятър,
той ми нашепва спомени,
докосва нежно лицето ми
и разпилява косите ми.

Не ми отнемай вълните,
със тях прегръщам брега,
по тях пътувам далече,далече
и догонвам мечтите си.

Не ми отнемай чайките,
те обгръщат духа ми с крила
и го издигат високо в небето,
където е бебешко синьо и бог е по-близо.

Плажът събуден от зимния сън,
чака нас и светлината на слънцето,
ела при мен на брега на морето,
да изживеем едно прекрасно лято.

Като потомствено "морско" чедо, съм много взискателен към всяка поезия на "морска тематика".
Но идеята ми харесва! Smile

Най-вече, заради "взискателността" си - няма да оценявам...

Успех!!!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите