Опит за летеж

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Слънцето извора огря,
Разпадна се мъглата,
Под старите брези
Запя реката.
Поех във шепи слънчевата музика -
Със нея се издигнах над брезите,
Очи затворих
за да може
Сърцето да надникне в тайни скрити.
Видях тъгата,
Радостта видях,
Видях безброй пленени небеса,
Видях пречупени крила
И спомени,
Които носеха земята на плещите си.
Видях оковите, обгърнали душата ми
Да я притискат здраво към земята,
Но там не спрях,
А продължих да търся
И сред трънливите пътеки я съзрях.
Тя беше изподраскана и сива,
Тя беше прашна, цялата във кал,
И ако още гледах със очите си
Аз свободата и , не бих съзрял.
Тя беше там –забравена от детството.
Блестяха в нея хиляди слънца,
Блестеше вярата, че някой ще се върне
да полети със нейните крила.
Тя беше там- и аз и се усмихнах,
Наведох се, от извора отпих
И станах лека като слънчев изгрев,
И тайната на полета открих.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите