ladyinblack
ХуЛитер

![]()
Записан(а): Nov 25, 2007
Мнения: 62
|
Въведено на:
23 Мар 2024 00:58:07 » Транспортни щуротии |
|
Нали съм слухов воайор, ако знаете термина - споделете, та предавам съвсем дословно записани диалози с висок градус на забавление и недоумение.
На съседна седалка:
-Ще изкъпем 5 човека (Разговорът по телефона продължава)..
-Е, както решиш. Добре, изчакай ме. Ти няма как да се оправиш с това. Просто си разсипана. Да.
-Левче ли? (продавачката на билети)
Двойка пенсионери-мъж и жена:
-Ами ако трябва..(той)
-Да, бе, да... От това момче съм. (тя)
-Мхм.. (той)
-Така. Така е. Затова ти казвам...(е, то нищо не каза, освен мхм) тя
-Оооо (прозява се) той
-Едното върви, после го застига (?!) той
-След 2 години работа! Късмет... (тя)
-Елате да седнете тука (отново продавачката)
Жената продължава: Туй как тарикатски само..
Мъжът: Не, бе. Те го махнаха.
Жената: Да, ама искаха да го оставят. Втората, дет` едно жълто има. С жена.
Мъжът: Иначе тя, нали ти казвам (сега пък какво казва?)
Жената: Ей, тез блокОве. Тъй цялото е...Данчето дъщерята на втория етаж. Зетят-на седми.
Той: Айде, ще ставам. Звъни GSM тън-тъ-дъ-ръ-тъ-дъ
Междувременно: Кашляне. Гъгнене. Друсане. Скрибуцане. Тракане. Суркане на обувки. Скърцане на цип на пазарска чанта.
-Сутринта...
-Начин на живот, да...
-Много по-лесно е да изсипеш една кошница пари и да..
-Вкъщи един човек още го смятай.
-Значи те са готови.
-Защо, аз имам четворка (някакво момиче прекъсва тишината от 3 секунди)
Две лелки зад гърба ми:
-Видя ли я тази котка?
-Баш на завоя.
-Заповядайте! (билетопродавачката)
Двете дами пред мен продължават, предавам отново буквално:
-Обаче `най`ш к`во задръстване е. По пътя наляво.
-Аз туй..То пак. Ами то, наистина. Аз ставам сутринта.
-Но тая тука отсечка, която е. Не тя, а тая?!
-То беше срядата. Срядата беше!
-В неделята до..
-И аз не знам.
-Не знам къде спира. И аз не знам да ти кажа.
-МХМ.
-Половин час стана. Десет минути. 11 без 10 бях на спирката.
-Сега тая седмица не съм правила регистрация (от някой друг разговор на тийнейджъри)
Пак дамите - продължават дълбокомисления си диалог:
-Ний допълнително ще..
-Не се замислям.
-Вчера бях оставила един.
-В 10 часа. И се минава моста за 10 минути. И се въртиш.
-А, аа..И събота, и неделя пак много хора има.
Тийновете:
-Тя е станала акушерка.
-Аз имах колело, дето се разминавашe.
-Аа аз навремето повече карах.
-Магазинът горе, да.
Дамите зад мен:
-Нали ти казвам. Затуй се е. Прайш нещо друго и...Ко стана сега!?
-А, ужас там!
-Тя пък и тя. Станала на 40 и кусур години, ще я превъзпитават..
-На мен наистина, междудругото!
-И аз не съм! (Каквоооооо???)
-Тя няма намерение въобще. Не може даже да се.
-Щом така я устройва..
-Нали! И аз тъй. Много смешно.-Може да има пари!
-4 градуса. -Булевардът е в ремонт.
-Да, утре е цял ден следобед. В 9 тръгва (Кой?!)
-Викам, утре ще е.
-Шест, шест и нещо...
-Да, ще мина. Ще я изкъпем!
-Кога говорих с него?
-Ами, вървяхме с майка ти.
-Вече сме пристигнали почти.
-Седем, седем и половина.
-Те бяха натъпкали.
-Каза, че..А пък, нали. Ама то няма. (Туш!)
-Два лева и половина ли? Не е малко!
-Не сме го ползвали. Беше почти свършил. Викам-чакай да взема!
-Имаше освен кокос. Ама коприва нямаше.
-Значи ментата, щото.
-Че тъй, с вашите работи!
-А, джаста-праста, нали съм я спретнала!
-100%
-Е, баш 100% не.
-Той е изял 2 сармички.
-Ама хич не им провървя.
-Автобусът отива на гарата.
-Аз съм решила да им купя един сервиз.
-Аз си легнах.
-Ми, легнала си.
Дамите зад мен продължават:
-Трябва да вляза. Отдавна не съм влизала.
-Айде, Ани! -Чао, чао, до утре.
Пред мен -Не искам да разбера (Какво?!)
-Забравила съм кво е говорил.
-Плаща ли?-Ами носят ми го.
-Някъде из къщи.
-А какво трябва да направя?
-Трябва да го изкъпем Митко. Кога да влизам, кога да го правя туй нещо!?
-Ми ще ми го дадеш.
-А, да какво ми е разпечатано. (Нали за Митко говорят!)
-Колко пари са излезли?
-Недей, ся...-Те дават, затуй внасям.
-Ама не. За Нова година ли? Хубаво, че дават!
Хубаво е, че и слязох навреме от автобуса, но цяла вечер съм нахилена след
тия словесни еквилибристики.) |
|
|