Хвърчило

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Лежи жена и пъшка – ще умира,
а край леглото плачещи деца...
Аха душа да литне към всемира
като хвърчило дръпне я с ръка.
Не пуска края... В немощните пръсти
остана капка силица, сполай.
Отгоре – там сред облаците гъсти
сам Бога дърпа другият му край.
Връвта се впива в тънката й кожа,
прежулила безмилостно плътта.
Но стиска още! В смъртното й ложе
сълзите си попиват личица.
В покрусените погледи изгаря
по-страшно и от треската дори...
И още по-отчаяна във края
на своят край хвърчилото държи.
Навива Бог на вдигнат показалец
въженцето като че е конец.
По-рязко да го дръпне от страдалец
човекът се превръщал във мъртвец.
Но днес се бави... Гледа към Земята
и не разбира как така не мре,
а тези мъки легнала жената
успява пак и пак да понесе.
Хвърчилото й стигнало небето,
а тя се бърка в божите неща!
От де намира сили за въжето
наравно да премери със смъртта!?
Забелила очите да угасне,
едно дете й поднесе вода.
И пак от тъмнината се оттласне,
и пак се впива цяла във връвта!
Трепери ли трепери й ръката,
но още стиска шепи и не мре,
а друга рожба милва й косата
и да не ги оставя я закле.
Ридаят клетите й сиротички,
прегръщат болните й телеса.
И в края на въженцето от всички
на Бога във гърдите натежа.
Аха хвърчилото да се откъсне :
размисли – нека си го прибере.
Отпусна показалец – тя възкръсна!
И легна друг душица да бере...

- за да няма произведения с "0" коментари! И да пожелая:

Успех!

Very Happy

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите