Щастие

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Беше в края на септември - един от онези дни в които се чудиш да тъгуваш ли с есента или да се радваш на подарените слънчеви дни.
Със списък в чантата и тъжно весели мисли в главата вървях към библиотеката. Точно пред входа подскочих от изненада, огромен уличен пес с марка на ухото ме изгледа с безразличие и продължи да клечи.
Намерих си книгите, прибавих още една-две от лакомия и си тръгнах по-бодра отпреди.
Пристъпвайки в градинката до библиотека го съзрях -песа.Седеше в тревата под едно дърво до стопанина си, когото явно беше очаквал пред библиотеката. А стопанина -той бе клошар. Не можех да определя възрастта му, но беше с окъсани, мръсни дрехи, дълга сплъстена брада и омазнена шапка, седеше облегнат на едно дърво и ..........четеше книга. Не можех да подмина. Седнах на пейка близо до тях и ги наблюдавах тайно, скрита зад слънчевите си очила. Лицето му беше живо и грееше. Бях поразена. Не бях виждала скоро, дори въобще, толкова ведро и одухотворено лице.Исках да попитам какво чете, но не посмях да го върна в реалността. Та той бе щастлив!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите