konkurs
Модератор
![]()
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
 Въведено на:
02 Фев 2013 16:19:17 » Хай на бас! |
  |
Сбраха ми се три етърви,
три етърви – три свекърви,
три свекърви – три съседки,
три съседки – три кокетки,
три кокетки – три клюкарки,
три клюкарки – три пожарки.
Първа рече стрина Мùка, с дяволчета под езика:
- Де отиде, мари Цано, тази сутрин рано-рано, дъщеря ти, дълга Вèца?
- Ще ти кажа, како Мùко: Вèца пòйде у кумеца – искал да му побабỳва…
- Въх, не думай! – скокна Мùка – Кум ти да не би да ражда?
- Пепел да ти й на езика! – Мъж е Лазе, знам го азе…Глух е, Мùко, и не чува…
- То на глух се не бабува, ам се бае, мари Цано – чурулика хитро Мùка.
Прихнаха, ракийка пиха,
с бяло сладко се гостиха,
после хурките вземаха
и вретената запяха…
Бяха трите под жасмина
на етървата Ирина…
Цана, под очите църни,
мисли Мùки как да върне.
Сети се – преди Девети
дèверко ù – Мùкин Цвети
беше хванат на камара
с даскалицата Тамара…
- Мике ма, – започна Цана – що му биха барабана на мъжа ти – Цвятко кмета – горе-доле, по дерета, из селòто, на пазара – братята ù на Тамара?
- Ууу…, сестрице-деверице, късофуста, хлевоуста! С хули хорски ли се храниш, вместо мъжов брат да браниш? – викна Мика разгневена – Питам ли те аз за Гена, твоята сестра коварна, как се върна ошкембена лятоска без мъж от Варна?
Домакинята Ирина,
хукна вкъщи, бръкна в скрина,
взе в ръцете си икони
и кутия със бонбони.
Спря. И грабна си пищова,
мир да въдвори готова.
Върна се набързо в двора
и видя отвъд стобора
да надничат чужди хора…
Под жасмина, в люта свада,
в някакъв етюд от ада,
сякаш нинжи костенурки,
се сражаваха със хурки
двете ù пишман етърви,
целите одрани, в кърви…
Огън мятаха с очите,
скубеха си с бяс косите,
а езиците им люти
клетви бълваха нечути.
- Спрете! – кресна им Ирина – Не кълнете се мърцина! Хурките си бързо дайте! И гнева си обуздайте! Дар ви давам две икони – целунете ги кокони! И смирете се, за Бога! Да ви трая веч не мога!
Ала двете бесни булки,
двете злобни невестулки
с хурки погнаха Ирина
в разцъфтялата градина.
Смях разля се зад стобора,
весело жужаха хора…
Там тогава бях и аз…
Вярвате ли? Хай на бас! |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14243
Онлайн са:
Анонимни: 4548
ХуЛитери: 1
Всичко: 4549
Онлайн сега:
