Облаците се бяха сурнали по небето като в тепсия. Долната им страна равна, равна... пък отгоре пукнали като червен царевик за патлачки.
Младата душа на бай Керан се зарея из тях. Спомни си, преди толкоз много години, как омаяни гледаха насам с неговата булка. Седяха до една бара в горичката и си нареждаха - чедата им какви ще са,пък къщичката, пък нивата, градинката... Не помнеше всичко. Че за какво толкоз си говореха, та по някой път им струваше цял ден? Поусмихна се бай Керан, поусмихна се пък захвана пак из облаците. Само в някои по-калпавички недели тъй се подреждаха.
Мекиците на булката му и те тъй седяха по тепсията, доде ги наскачат дечурлигата- пък те двамата, позазрели вече, се шмугнат нещо да си нареждат в задните стаи. Какво толкоз си нареждаха - я думи, я нещо без думи - можеха си и така... от едно време още.
Я-а - мерна я младата душа на бай Керан - неговата птичка! Как го завиваше тя с ръцете си - стигаха му за да се стопли. Сега трополеше полека към барата - отиваше да се срещне с него. Знаеше си тя, ама и той не забрави даи каже като си отиваше от тука "Ще те наглеждам аз, макар и отдалече Дено!"
Седна тя - кацна като бяла лястовица на онуй място-тяхното. Прецеди като лъч топлия си поглед през ресниците. Повдигна ръка към лицето си и сякаш помахна нещо от там. Като че пусна младата птица от себе си да иде там - при него.
Той знаеше - по него време се събираха да хвърчат заедно.
diva_voda ХуЛитер
Записан(а): Jun 19, 2009
Мнения: 101
Въведено на:
18 Май 2010 17:15:12 » по него време от оня свят:)
Много вкусни облаци! че не бяха пуканки, та мекици ... и небето - тепсия!
и "прецеден" през клепките поглед - бе това каква проза е, баш си е поезия! Хареса ми състоянието, наистина създава усещане за полет - много светло усещане от мен 5+
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума