competition
Модератор
![]()
Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658
|
 Въведено на:
23 Май 2010 08:30:14 » Притегляне на висина |
  |
Не гадай по крилете ми, нито по восъка.
Лъчите пазят, когото са повикали
на хвърлей от пръстта (не най-високо).
Достатъчно - във въздух да поникна.
Притеглянето на твърдта ме спира
съвсем да не зачезна по пространствата.
В гнездо, на клон, на облак ме намирай.
Прати едно хвърчило за компания.
Приготвих хоризонт. Да го пристигнеш.
На щур балон хвани се за връвчицата.
Ще ти подам небе, ще те повдигна.
Ако е горе Бог, на метри близо сме.
Повиках те, защото ми е пълно
с безкрайност, от която съм разплакан.
Единственото ми крило увяхва сгънато.
Сглоби го с другото, с посоката и вятъра.
Аз… няма да ти дам дори Вселена…
Отпий простори, полет, песен птича.
И от богатството, че висините в мене
свободни са. Защото те обичат. |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14243
Онлайн са:
Анонимни: 4581
ХуЛитери: 0
Всичко: 4581
