BlackCat
Модератор

![]()
Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив
|
Въведено на:
02 Апр 2007 11:37:28 » Конкурс: Монолог за Ботев |
|
(моля да бъде четено бавно и с чувство)
Ботев? Ботев! Ботев... Едно име. А толкова много чувства... Един великан от миналото, а името му е изписано с толкова мънички букви.Но това не е важно. Защото повечето от тези букви не са изписани на хартия... Да! Не ти говоря за буквите в рафтовете, на шкафовете, в стаите, в отделите на хилядите библиотеки. Не ти говоря за буквите в изреченията, в абзаците, в страниците на книгите, списанията, вестниците. Тези думи нямат значение. Забрави за тях! Моля те... Думите, за които ти говоря. Те са... Не знам какво са, по дяволите! Мога да ти кажа само какво не са. Само така мога да стигна до отговора. Буквите!? Петте букви. Буквите! Буквите... Буквите не са изписани на хартия! Не са изписани на пергамент. Не са изписани на папирус. Не украсяват нечии монитор, нито са изрисувани със спрей на някоя стена в града ти под образа на красив графит. Те не са изписани от лявата част на гръдния ти кош... Но не са татуирани на кожата... Нито се мотаят в белия ти дроб заедно с цигарения дим, който вдиша тази сутрин. Който вдишваш всеки ден... Не! Но те се крият някъде там. Не! Те не са гравирани в сърцето ти. Не са някаква вещ, която пулсира вътре в него. Не са... Не са в кръвта в аортите и вените... Не са... И въпреки това са някъде.. Някъде вътре. Вътре в теб! Но не в това вътре, за което говорят фелдшерите, което лекуват лекарите, което разравят хирурзите, което малко по малко изсъхва, разрушава се, умира, а после изгнива и става храна на червеите. Не! Говоря ти за това... За това другото вътре... Знаеш... За истинското... И почти обявеното за несъществуващо, смалени до някакви грамове. Защото там, само там, пазиш най-важното! И там си скътал тези пет невеществени, скъпоценни, нетленни букви... Буквите на името му!
А кой е той? Кой беше? За какво живя? За какво умря? Защо буквите в сърцето ти парят понякога? Забрави всички въпроси! Те говорят за друго. Не за истинското. Те бягат от истинското, защото въпросът за него е незадаваем, неоткрит, заровен под хилядите неважни въпроси. Кой? Кога? Къде? Защо? са прекалено информативни и в тях се губи консистенцията. Той беше Той. Той е бил Той. Той винаги ще бъде той! Защото той остава чрез спомена и прахът и болестта на забравата не могат да го изтрият от годините. Той е бил, той ще бъде, той е – ПРИМЕР. Не! Не искам да звуча нравоучително. Просто не мога да скрия мислите си. Той... Той... Той показва какво трябва да правиш! Не разбираш ли? Всеки човек живее в своето време. Всяко време има проблеми, които чакат да бъдат решени. Не ме разбирай погрешно! Моля те... Не живеем вече във времената на пушките и героите. Живеем в друг, по своему драматичен свят. А този свят... Той има нужда... Светът има нужда от разбиране... Има нужда от вглеждане... Има нужда от осмисляне... Има нужда от действие! И най-накрая – светът има нужда от теб. Чу ли ме! Защото Ботев и другите като него са осъзнали, че техният свят има нужда от тях. И са извършили великия подвиг на промяната. Точно затова... Затова ти повтарям... Светът има нужда от теб. Той винаги има нужда от осъзнати хора. Покажи, че си от поколението на Ботев. Тръгни по стъпките му. Вдъхнови се и от поезията му. Но моля те... Недей... Само недей да забравяш, че при него поезия и действие са едно! |
|
|