Конкурс: Станьо сбира сиво стадо...

Станьо сбира сиво стадо,
сиво стадо сито, старо.
Слънцето сред синор спира,
седнал Станьо си съзира:

-----Скачай, Станьо, славен сине!
Сам си сбирай свидни сили!
Сабля сребърна съм скрил,
сред сокака, сянка свил;

сиромасите – събратя смели,
се сражават със сеймени;
сараите султански стигат,
Страшна сеч! Сърцата спират.

Слуша Станьо слънце старо,
сбутва сетне сиво стадо.
Спускат сипеи, сокаци стръмни.
Сабя скрита свива Станьо... Стъмни.

Схлупената стряха, селска свети,
спят скотове, синовете срети;
сън спокоен селото сънува,
със Смиляна Станьо се сбогува:

---- Сполай, Смиляно, сърце свидно!
Сълзи солни сипя силно.
Сбогом, скъпи, страдни синове!
Свобода сите скоро събере!

Сумракът сънен Станьо скрива,
смелчаци снажни си събира;
сред сички Станьо съобщава:
----- Со смърт се свобода създава!

Саможертва слободия скърши,
събори сън създал страха.
Сънят свободен също свърши.
Секунда само светна свобода.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите