Призрачният образ на времето
затанцува със самодивите
на Околчица.
Там,
където живее войводата
със сърце от пламенни слова.
Там,
където душата му се скита
сред горската дързост.
Погледни към нас, войводо!
Виж гаснещия пламък в очите ни!
Загубили сме себе си
сред сивотата на живота.
Не чувстваме доброто.
Не виждаме красивото у хората.
Помогни ни, войводо!
Със словото си покажи ни пътя,
който ще ни отведе при свободата.
Тя принадлежи само на душата ти.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума