Конкурс: Писмо до Ботев от чужбина

Сега раздрани сме от епохите
от еволюцията на съзнания
често забравяме грохота
шептящ ни твоите предания.

По чужди земи се вкопахме
заради хляба предадохме слово
на децата си в парад обещахме
и честност и вяра и бъдеще ново.

Само когато вятър повява
и нощта ни настигне далече
кръвта ни с всяка вена запява
твоята обич в която ни врече.

Често наум те изричаме
някак неловко в очите ти
случайно в портрета надничаме
и отново мечтаем за дните ти.

В музеи нерядко с дъх упоен
туристи гласно признават
че народ сме велик, несломен
умеещ да помни и да прощава.

Болят ни съдбите ни днешните
народ обеднял и без вяра
натежали от кръстове грешни
търсим в света своята мяра.

Където и съдбата да ни праща
виждала съм аз онази власт
как българин в дома се завръща
и целува земята ни с Ботева страст.

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2007 Мнения: 53

Хареса ми! Актуално и от сърце...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите