Конкурс: Свински работи

Мама е от село. Мен ме е срам и винаги казвам ’всички сме от село’, за да замажа положението, но колкото и да лъжа и да мажа, до девето коляно съм си от провинцията. За да не ми личи, чета „Ана Каренина” с коркова тапа в устата, имитирам радио водещи, къпя се всеки ден с мек сапун и ексфолираща гъба... Искам да ексфолирам селския си произход, да го събера в гъбата и да го изстискам, да отпътува в канала. Откъде ми се взеха тия желания да не съм от село, нямам представа. Аз утре може да реша, че и да съм от Земята не ми харесва и не ми се мисли с какво трябва да се третирам, за да запратя в някоя Черна дупка и човешкия си произход.
Както и да е, изпитвам вина заради цялата тая ситуация. И вместо да се помиря със селския си произход, предпочитам да се помиря с главата си и пия уиски – квалитет. От високо качество, искам да кажа. Правя, струвам, пия уиски, помирявам се с главата си и заедно с нея си патя. Катастрофирам, един вид. А колата ми, като не разбира от такива намеци, се смачква под тежестта на моралното ми падение и под гумите на жълтото такси. Сега е ред да се помирявам с държавата, а това са сериозни разходи – будната съвест на държавата се успива с много средства. От цялата работа за главата ми не остава нищо. Майната й на главата. За да бъда ясен, оставам без пари. Останаха ми само главата и селският произход. И половин здрава кола. Другата половина я изхвърлям – това врати, стъкла, фарове, стопове, други едни големи части и елементи – направо много се изхвърлям. С огризките се прибирам у нас да оправям колата и разбития си живот, така да се каже.
Мама и тате са доволни, че ме виждат, че могат да ми помогнат, да ме поглезят и въобще – да ме накарат да се почувствам човек. Сещате се как ги обичам тия работи. До толкова ме глезят, че ме закарват и на село – да видя баба и тя да ми поугажда. А там – едно спокойствие – двор, животни, прасета, мръвки... И любимите селски интриги не липсват, разбира се – баба живее на единия етаж, вуйчо на другия... Сърдит го играе, защото още не му е приписана къщата, защото светът не е негов; или защото комшията е изкарал по-хубави моркови от него, а може би – защото кметът го накарал да си изкара електромера пред къщи – и аз не знам защо точно. А какъв спокоен човек беше...
Като бях малък още не пушех. За да си дам сериозен вид, си палех клечки слама от единия край и като духах от другия, те светеха като цигари. В стремежа си да бъда по-убедителен, се завирах в плевнята – да си търся най-хубавите клечки, а тия, дето не светеха хубаво, просто ги изхвърлях. Веднъж бях направил цяла купчинка от бракувани клечки и за да прикрия следите, сложих отгоре и един куп слама, която по някое време започна да пуши и аз съответно да трупам отгоре още. Накрая като не можах да смогна, излязох навън. Запуших най-луксозните пред децата на улицата и още на втората цигара видях как цялата къща търчи с кофи и лейки. Огън така и не видях, защото за алиби изчезнах към другия край на селото; когато се прибрах, назидателно ми показаха обгорелите греди на плевнята. Не беше успяла да изгори и затова вуйчо успокояваше всички, че съм си играл и съм сбъркал и накрая даже не ме набиха и на мама и татко не казаха. Такъв добряк беше вуйчо...
Той пак не е лош човек, веднага ми смъкна една прясна луканка, наточи ми вино и ракия, поговорихме си, селските клюки оправихме даже... Накрая от село и от вкъщи събрах една торба свинско, зеле и консерви. Даже две тикви помъкнах към столицата.
Така с всичкия този зарзават и свито сърце пристигам на Централна гара и тръгвам пеш към вкъщи. Преминавам парадно с двете тикви по жълтите павета. По-точно – крия се по ъглите и заобикалям към квартирата, само и само да не ме видят какво съм домъкнал от дълбокия прованс. Да не ме усетят откъде съм. Не че някой гледа, но параноята може да накраа човек да забрави на кой свят живее. Само знам, че не е на селския. Вървя така из улиците на столицата, обирам ъглите и всичкия срам на света. Предпочитам две от стоте глави на Кашчей Безсмъртни да нося, вместо тия тикви, нека да ме помислят за глупак, а не за селянин. С жълто паве да ме цапнат, нежели да преям свинско със зеле. Вървя и целият си се представям като едно село с плевня наместо глава, сламки за крайници и едни китеници за крака, и толкова много ме е срам от мене си. Не защото съм от село, а защото беше толкова хубаво, а аз сега се крия като селска пръчка, като овчарска торбичка, като прасе в кочина и свенливо потропвам с копитца по жълтите павета.

ХуЛитер Записан(а): Mar 12, 2007 Мнения: 1

Не смятам, че трябва да се срамуваме от произхода си. Да, и аз вървя по жълтите павета, но не бих ги предпочела пред домашната пилешка супа на баба от село.

Думите са безсилни,за да изразя възхищението си от написаното.Вярвам че ,един ден,моите деца,внуци и правнуци ще изучават в училище това произведение.Благодаря на автора за удоволствието което ми достави!!!

Eх, да можеха повече хора да се изразяват така! 5!

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2007 Мнения: 53

Хареса ми, не ме разсмя...

Много добър текст! Почитания на автора за тези очи за себе си.

ХуЛитер Записан(а): Sep 11, 2006 Мнения: 48

Текста е хубав но:
Това е минало.
Всеки един ще трябва да го е надживял това, миналият век.
Или не? (за: надживяване и комунизъм)
Живеем на една планета!

ХуЛитер Записан(а): Aug 11, 2005 Мнения: 38

Stil, misul, humor i tuga - vsichko ima tuk!

Айде и това на първа страница!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите