Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив
Въведено на:
07 Мар 2007 09:51:26 » Конкурс: Съвсем истинска история
И съм една забързана. И съм една пушилка... Изключвам фурната. На бегом зареждам пералнята. Пиша бележка, че яденето все още не е готово, който се прибере пръв да го дозапече. Вратите да затворя, вратите...вятърът е силен. Котаракът и той намери кога да се шмугне зад дивана. Оставя ли го там- отидоха цветята ми. Все ги препикава. И бодливи пръчки набучих по саксиите- все същото. Котешката му тоалетна аз ли да я ползвам? Не ще и не ще! Не ще да излиза. На четири крака му припълзях - опъва се и фучи.
Времето се е покатерило на гърба ми и не ми дава мира. Ютията дали я изключих? Душът в банята - чува се каааап, каааап, кап! Не съм го затворила добре...бягам до банята. Тичайки, поглеждам към часовника в коридора. След 20 минути трябва да съм на трети ред, при официалните гости, за премиерата на "Без дъх". Гост режисьор от Македония...светска история с продължение след това.
Облякла ли съм се? Да! Малко грим, червило, пет пръста през косата ми на клечки. И тя за случая натаралежена. С гел. Постара се фризьорката. Не тази чанта, не! От нея още не съм извадила памперсите за...бе няма значение за кого. Синята! Търси се синята чанта. Намирам я в гардероба на съпруга ми. Защо ли пък съм я сложила там?
Вече тичам по стълбите. Токчетата и те с мене. Няма как, не се долюбваме с тях, но на такива места взаимно се измъчваме. Аз ги кривя, те си връщат, като се забиват между паветата.
Пет минути до началото. Успях! На входа съм. Овладяла съм се. Спокойна съм. Пресичам бавно и уверено просторното фоайе на театъра. Дори се усмихвам. Вече в тъмен салон сядам на мястото си. До госпожа Ефимова, разбира се- същински облак ухаен.И тежи от грим.И сребрата и като гюллета я дърпат надолу. Как издържа тази жена?....Сепва ме гласът и, до ухото ми:
-Уаууу, Гизленце, (така ми викат на галено) пак ме изненадваш! Мноооого си артистична, мнооого! Тоалетът ти е от "Шарл дьо...."
Не чувам от къде е тоалета ми. Поглеждам се и устата ми се отваря, отваря, отваря...брадичката ми трепери....Ват роклята ми, купена специално за случая, е между нас казано заради една друга среща, моя си, прилепва по изтерзаното ми от бързане тяло, облечена съвсем наопаки. Ръбовете на шевовете- перфектно обработени - се открояват от материята, която пък, от тази си страна е доста разрошена. Ват бе, ват. Бието на деколтето, съвсем в различен цвят от основния, не скрива шармантния етикет на гърба....
- От Франция е, да! ( Божеее, боже! От магазина на две преки от нас е) Голямото Гизленце ми я донесе. (То не беше и помирисвало Франция, Гизленцето ми) Абсолютно актуална е. И е бутикова.
Метвам шала върху бутиковата си рокля, поне етикета да не се вижда, и със самочувствие за завиждане впервам поглед в сцената.
pencho_zaeka ХуЛитер
Записан(а): Jun 14, 2005
Мнения: 176
Място: София
Въведено на:
07 Мар 2007 10:00:03 »
Бе, талантливото си е талантливо, каквото и да разказва! Браво!
_________________ Ако имаш самолет, не го карай като тротинетка!
batehar ХуЛитер
Записан(а): Mar 05, 2007
Мнения: 53
Въведено на:
07 Мар 2007 10:32:06 »
И аз така мисля!
melomaniac ХуЛитер
Записан(а): Aug 11, 2005
Мнения: 38
Въведено на:
07 Мар 2007 11:54:52 »
браво!
Silver Wolfess ХуЛитер
Записан(а): Jan 05, 2004
Мнения: 1881
Място: София
Въведено на:
07 Мар 2007 19:58:12 »
Което е хубаво, хубаво. Браво!
_________________ Silver Wolfess
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1597
Място: България
Въведено на:
07 Мар 2007 20:30:08 »
Напълно вероятна и забавно разказана история - поздравления за шармантния автор!
jonkata ХуЛитер
Записан(а): Mar 28, 2006
Мнения: 95
Въведено на:
08 Мар 2007 21:58:19 »
Много ми хареса! Успех!
pencho_zaeka ХуЛитер
Записан(а): Jun 14, 2005
Мнения: 176
Място: София
Въведено на:
09 Мар 2007 23:34:15 » за единицата.....
На който тук написа единица мога да кажа само едно - някои винаги ще могат, а други - никога. Така е устроен света. Ако ще и 200 единици да се кукнат, няма да заличат таланта на автора.
ПП. Пак да си й кажа - браво! Предричам място във финалната тройка!
_________________ Ако имаш самолет, не го карай като тротинетка!
_ _ _ _ _ _ _ _ _ Редактирано от: pencho_zaeka на 12 Мар 2007 15:56:44 - общо 1 път.
rainy ХуЛитер
Записан(а): May 27, 2004
Мнения: 886
Място: {wejcariq
Въведено на:
12 Мар 2007 15:31:58 » Напълно вярвам, защото...
... Поредната асоциация – покана за кафе от изключително близка приятелка с цел споделяне на важни събития. Хуквам презглава във моя си войнишки стил – навличане на обикновени, но пък любими дрехи; фон дьо тен на две, на три; колата и след минути вече съм там. Прегръдки, целувки и момичето тъкмо да се впусне в обяснения, ококорено започва да гледа блузката ми, чиито шармантни вътрешни ръбове не особено шармантно се подсмихваха на покорилата един малък връх моя разсеяност. Сериозен спринт имаше до дамската тоалетна, но това вече са детайли...
Чудесно е написано! Стегнато, завладяващо, с необходимата доза автоирония, без да се прескачат границите на досадните словесни еквилибристики и съответното преиграване...
P.S. Авторката да не е била и тя подвластна на Un Ammore Grande?
_________________ Рейни
thebigplucky ХуЛитер
Записан(а): Apr 10, 2004
Мнения: 774
Място: До брега на морето,но не съвсем.
Можеш да пускаш нови теми Можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14243
Онлайн са:
Анонимни: 1392
ХуЛитери: 0
Всичко: 1392
Напълно вероятна и забавно разказана история - поздравления за шармантния автор! 
