Конкурс: История с Роси и мусака

Нали живея на море - много ме уважават роднините. Пристига братовчедка ми с мъжа си на гости.След като съм шетала, дигала и слагала масата, и десет дена съм била перфектен рум-сервиз, най-накрая тя се сеща и казва:
-Како, дай да сготвя вместо теб!
Како ли? Тя е с 10 години по-малка от мен, но аз изглеждам с 10 години по-млада от нея. Коя на коя е кака? Отдавна си блъскам главата над този феномен и стигам до извода, че братовчедката е много притеснителна, докато аз... хич не си го слагам навътре. Притеснението имам пред вид. Последващото развитие на ситуацията напълно ме потвърди.
-Хайде, Росе, нека ти видим майсторлъка! Тази вечер ще готвим мусака -тупвам каймата на масата и се оптягам на дивана да гледам сеир.
Почва се:
-Како, къде са картофите?... А лукът, како, къде е?... Би ли ги обелила и нарязала на дребно... Ако ми подадеш солта, няма да откажа...
Аз припкам насам-натам, но в един момент се усещам и не издържам:
-Росе, да уточним: ти готвиш - аз си почивам. Всичко е в кухнята. Оправяй се - и се връщам на дивана с добрата видимост.
М... да... това телевизорът е лошо нещо. Покрай някаква сапунка изтървах Росето от поглед. Тя гордо върна вниманието ми към себе си:
-Како, виж, добре съм подредила мусаката, нали? На колко да я слагам да се пече?
Гледам... и не вярвам! – в тавата се мъдри нещо със странен, вишнев цвят. Правя разследване и установявам, че Росето е открила онова бурканче с червена боя за сладки, което толкова години не можех да намеря. Бях го скрила от децата още ех... е... бяха малки. Помислила е боята за червен пипер. Факт: червеният пипер е в червена кутия, на която пише “червен пипер” и стои най-отпред при подправките. Но... както и да е . Росето ужасена иска да изхвърля мусаката в тоалетната. Сложила е боя в количество, достатъчно за оцветяване на два казана с маслен крем. Аз нали съм запазила самообладание, понеже: не си го слагам навътре - й викам:
-Росе, сега ще се върнат мъжете, умрели от глад и ядосани. Едва ли са хванали риба с оная мекица – гумената лодка на мъжа ти. Няма време за друга манджа. Тръскай мусаката в гивгира и я измий на чешмата.
Въпреки миенето картофите останаха в леко розов цвят. Каймата, която не свари да изтече през гивгира, заприлича на изкуствена като оная със соята.
И естествено аз довърших започнатото. Сложих повечко подправки... но от боята пак си нагарчаше. Братовчедката не яде. Аз хапнах за очи. На мъжете им направихме голяма купа със салата, сипахме им ракия във водните чаши и те се натъпкаха на корем. На другия ден нищо им нямаше. Корави мъже излязоха! Росето умря от притеснение да не ги отровим. Че как ще ги отровим с боя за сладки? Е за туй аз изглеждам с 10 години по-млада, въпреки че тя е с 10 години по-малка от мен. Като си го слага навътре... Притеснението де.
Изхождайки от тази история и от много други, които просто няма как сега да разкажа, стигам до извода, че една истинска жена, със самочувствие и финес трябва само едно нещо да си слага навътре. И то, и всичко останало, свързано с някакви нейни житейски притеснения, са грижа на мъжа.

ХуЛитер Записан(а): Mar 11, 2005 Мнения: 751

Весело! Абе вярно, не ви е леко на вас, дето живеете по морето Rolling Eyes

И финала е достоен!!!

точно)....
Laughing

Ох...Де тоз финес...?! Laughing

ХуЛитер Записан(а): Feb 23, 2007 Мнения: 29

Битовизми, битовизми....
Смях като от клизми...

Ха-ха-ха!

Нещо не ми стана ясно нали УЖ регламента е самоирония , а тука Росито опира злъчния пешкир, а авторката се ХВААЛИИИ... Що тъйй...

ХуЛитер Записан(а): Feb 16, 2007 Мнения: 26

Не сте ли забелязали, че когато човек няма вярна самооценка, той си мисли, че е кой знай кой и само се хвали. Да не би пък това да е имал пред вид автора? Laughing

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите