Конкурс: "Момиченце, момиченце, дай си ми зъбките...”

Всяко дете има мечта, без която вижда живота си генерално и фатално обезсмислен. Е, моята беше съвършено тривиална. Исках куче, и точка. И то не какво да е, а голямо парче. Друг момент е, че на мен и малко не ми се предлагаше, но аз не пропусках да рекетирам чрез своята (до смърт наранена и страдаща) душа родителите си и да мрънкотя във всяка една подходяща ситуация.

Очевидно сърцераздирателната драма бе разтърсила подобаващо баща ми (или по-вероятно му бе писнало на калинката да опявам едно и също, да не говорим, че татковците категорично са “меки Марии” спрямо дъщерите си) и една светла вечер у дома бе домъкнато дребно помиярче, със спорно родословно дърво... За нещастие размерите му бяха далеч от каракачанка и дали от подсъзнателен фройдистки комплекс, или от прекалено обременен и неволно проагитиран мозък – тук психолозите имат тежката дума, мъникът бе кръстен от мен, един Бог знае защо точно пък на него, на всяващия респект (особено с ръста си) политик Джими Картър.

Не съм сведуща по въпроса доколко е бил гушкан бившият президент на Щатите, но горкият Джими бе до такава степен прегръщан и мачкан, щото дори и майка ми (апропо, баща ми изяде колая за това си деяние в достатъчно грандиозни мащаби) се притесни за жизнените сили на хайванчето. То не беше шашкане с какво меню да бъде задоволен апетитът му, то не бяха сълзи и тръшкане ама КАК може да спи кучето ми в килера, при положение, че АЗ имам толкова меко легло, а за отделяне от него не можеше и дума да става! Пак добре, че периодът съвпадна с една от ваканциите, иначе имаше сериозна опасност да се погрижа подобаващо и за образованието на домашния си любимец.

И така, ежедневието си течеше мирно и тихо, тук-таме нарушавано от страданието на майка ми за пожълтелите (по понятни причини) персийски килими, докато тайфата, “скромни и примерни” момиченца, не реши, че трябва да разнообрази втръсналите ни “стражари и апаши” и “спукано гърне” с един романтичен филм. Така де, и ние сърце носим, пък и любовните трепети не бяха ни подминали...

Дотук всичко хубаво, но изгря проблемът Джими! Категорично отказах да го оставя сам (естествено!), но от друга страна в киното забраните бяха драстични, за разлика от тези на родителското тяло, и аз изпаднах в задънена улица. С общи усилия хамлетовският въпрос беше разрешен в полза на палето. Поради факта, че ръстът му беше особено “фрапиращ”, решихме да го вкараме в салона като плюшена играчка, без изобщо разпоредителките да го усетят. Вероятно се досещате, че решението беше стриктно изпълнено...

Мъникът имаше фантастичен характер и не ни подведе – стоеше като препариран по време на билетната проверка и ние доволни се настанихме, барабар с Джими в краката ми, почиващ кротко в найлоновата торбичка и завързан за врата с едно коланче от рокля. Къде ти екстри като кучешки нашийник...

И всичко щеше да бъде на шест, когато в най-сюблимния момент от филмовата лента – героят аха-аха да целуне най-после уж срамежливата мацка, неистов писък разкъса драматичната тишина, съпроводен с жалостивия вой на Джими, когото аз, прехласната от страстите на екрана, изцяло бях забравила и той бе използвал момента да се измъкне необезпокояван на свобода. Изведнъж вниманието на зрителите отчетливо се измести в посока на данданията и паникьосана, аз започнах да навивам коланчето. Успях за секунди да издърпам палето, което продължаваше да квичи, а жената, чиито писъци продължаваха да кънтят в салона, се оказа седяща един ред под мен фризирана лелка.

От воплите на жертвата стана ясно, че “американският президент” е взел високия ток на дамата (тогавашната мода наподобяваше мощни кокили) за дръвче, което той е използвал за задоволяване на естествените си нужди. Очевидно, обаче, Джими не се е нацелил точно и резултатът от непристойното му деяние е засегнал не само мастодонтските обувки, но и чорапите на продължаващата да оревава орталъка госпожа, и тя в отговор беше защипала с въпросните гиганти опашката на хайванчето.

Признавам – онемях! И толкова се сбърках, че изобщо не забелязвах тресящия се от смях салон, чиито децибели нарастваха застрашително. Заваляха маса съвети как да успокоя животинчето и един от тях, пред който дори култовата фраза на Коцето Коцев ряпа да яде, по неведоми причини се заби право в съзнанието ми: “Запуши му устата, бе момиченце!”.

И аз като удавник за сламка – хоп, притиснах с две ръце муцунката на горкото мъниче, което стресирано до немай къде, още повече се разквича. Съвсем ми се подкосиха краката, причерня ми пред очите, а наоколо изцяло зарязаха филма – шоуто, което изнасяхме на живо моя милост и рошавата, подскачаща и продължаваща да пишка (от уплах явно) в ръцете ми топка, бе доста по-колоритно.

Какво се случи с “американския президент” и неговата собственичка историята мълчи – все пак не е редно да се унищожават крехките детски илюзии относно сходимост между мечти и житейски реалности, но героинята на тази история и досега сънува мокри сънища, когато иде реч за определени исторически личности, които много моля, нека не се бъркат с еротичните...

Интересна, запомняща се случка!

Ма що тук? То туй за финал на конкурса... А "хайванчето" добре го разбирам - и аз ще се разквича в лапичките на котка...

Много сладко е това! Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Aug 11, 2005 Мнения: 38

ехехехе!

Просто не мога да разбера как на това свежо произведение някой може да нафраска ниски оценки......срамота, бре, хулитери. Ей от такива случаи ще взема да се амбицирам, да изпонарегистрирам хиляда ника, и да неутрализирам страхуващите се от конкуренция! Evil or Very Mad

Предричам място във финалната петица!

ХуЛитер Записан(а): Jun 01, 2006 Мнения: 2

Браво конкуренцио! Отчаяна, натъжена и с болка в сърцето давам 5 Sad

. Само защото няма 10! Very Happy

Свила съм се зад монитора, хихикам в шепа, давя се от безгласен смях под неoдобрителния поглед на колежката ми! Тая жена не знае какво е кафе - пауза. Успех конкуренцио!

това май съм го чел и другаде, но може и да греша. Важното е, че е хубаво. Браво!

Чела съм го и преди! Коректно ли е да учавства в конкурса?! Иначе е хубаво...

... все пак не е редно да се унищожават крехките детски илюзии относно сходимост между мечти и житейски реалности...
--------------------------------------

Детски... - само те ли са крехки?..

Подкрепям с едно рамо. Успех!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите