Загадката

ХуЛитер Записан(а): Mar 07, 2021 Мнения: 5

Казват, че “красотата ще спаси света”, но аз явно не бях включена в тази световна програма. Още от малка, а и като ученичка не бях хубава. Може да се каже дори грозна. Всъщност приличах повече на Шрек, отколкото на Пепеляшка. Носът ми беше широк и гърбав. Ушите ми големи и стърчащи. Бедрата ми дебели. Лицето ми бузесто. Устните ми тънки и увиснали. Косата ми мазна и рядка. Да не говорим за бюста, съвсем отсъстваше от цялостната ми визуална картина. Дори родителите ми често говореха помежду си - какво ще го правим това грозно момиче? Аз също не се харесвах и се чудех какво бъдеще ме очаква! А и целият град също. Притеснявах се! Особено в пубертета. Всичките ми съученички говореха за любов, само аз гледах мрачно и се тревожих дали някой, някога ще се влюби в мен? Дори често се молех да срещна незрящо момче, че да създам семейство. Особено след, като завърших гимназия. Но къде ти? Аз не излизах, дори не работих. По цял ден стоях вкъщи и си мечтаех от средностатистически жена да се превърна в зашеметяваща красавица! И се случи - с помощта на пластичната хирургия. Това може да ви изглежда, като магия от приказките, но пластичните технологии промениха живота ми. Ех, излезе скъпо! Родителите ми продадоха всичко на село - къщи, ниви. Дори прасето и магарето, но това за което мечтаех се сбъдна! Станах, като ония силиконови красавици, които ги дават в “Ергенът”. И тъкмо да се явя на кастинг за това предаване, се запознах с богатия си бивш съпруг. Беше и хубавец. Той веднага се влюби в мен. Каза че не е срещал такава пищна красавица. Оженихме се набързо. Заживяхме в Столицата, в луксозно жилище от затворен тип. Всички се познавахме. Всеки от съседите ме харесваше и ми се възхищаваше. Затова, когато дъщеря ни се роди и порасна непрекъснато се питаха. - На кого прилича това момиче? Родителите красиви, особено майката, а то…! Носът му широк и гърбав. Ушите му големи и стърчащи. Бедрата му дебели. Лицето му бузесто. Устните му тънки и увиснали. Косата му мазна и рядка. Аз знаех, че прилича на мен, но да не съм глупава да се издавам? Мълчах, траех си. Съхранявах тайна си, за която никой, в този град не знаеше. И колкото повече мълчах, толкова повече нарастваха въпросите им - на кой прилича, на кой, на кой, на кой? И това продължи до катастрофата.
Бях сама в колата. Тъкмо се прибирах от МОЛА с модни дрешки и обувки. И това се случи…! Говорех по телефона с приятелка и не усетих как се врязах в насрещното движение. Дойдох в съзнание в болничната стая. Разбрах, че съм се блъснала в ТИР и съм предизвикала верижна катастрофа с няколко коли. Притесних се за последиците, но истински се ужасих, когато се погледнах в огледалото. Само аз се познах! Бях се върнала в първоначалният си образ. Силиконът, по тялото ми и лицето ми, се беше спукал, а перуката на главата ми липсваше. Отново имах широк и гърбав нос! Големи и стърчащи уши! Разплути бедра! Тънки и увиснали устни! А колкото до гърдите - липсваха. Но пък бях здрава! Възстанових се бързо. Прибрах се вкъщи след месец. И защо ли? Мъжът ми веднага поиска развод и си тръгна. Останах тъжна. Сама с детето. Но поне, вече никой от съседите не пита на кого прилича дъщеря ми. Увериха се, че прилича на мен и се успокоиха!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите