Да летиш, да летиш…

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Ето ме отново пред белия лист. А мислех, че всички конкурси са свършили и най-после ще изляза във ваканция за лятото. Обаче, майка ми, реши да участва и тя в конкурси, след като видя, че аз за девет месеца спечелих 9 литературни награди и ми показа стиховете си. Боже, какво разбират възрастните от летене! Та те са потънали в прахта на сериозните неща и дори не виждат колко всъщност несериозни са те!
Преди да дойда на земята я виждах по съвсем друг начин, там отгоре. Ако знаех, че тук всички възрастни са се втурнали да отнемат опитите на децата за полет-нямаше в никакъв случай да дойда.
Всъщност, дали пък не съм дошъл точно за това? Да ви припомня какво е полет и да ви извикам: Ей, вие, безвъзвратно остарелите - ако искате да потъвате – потъвайте, но не отнемайте възможността на децата да летят!
Спомням си, когато се родих. Ето на - раждам се аз и всичко е наред - обсипват ме с любов, с грижи. Обаче скоро забелязвам, че се промъква едно голяма измама във всичко това, едно осакатяващо лицемерие - всеки около мен започва да се старае да ме учи на това или онова. Аз ги виждам - нищо не знаят, всичко, което правят е мноого далеч, от това, което трябва да правят. Виждам, че всъщност, аз трябва да ги уча... Ама нали съм все още в това малко тяло – никой не ме взема насериозно.
Добре, че дойде този конкурс и чуйте какво ще ви кажа по въпроса за летенето:
Всеки ден, всяка минута ние хората сме в състояние на летеж. На едни - крилата им са по-укрепнали и като се вдигнат във въздуха - отиват доста нависоко. Но… когато падат много боли! Счупят си туй-онуй, после пак стават. По-твърдоглавите опитват отново и отново. По-пресметливите се скътават в уютността на пухеното си юрганче и остават там до края на живота си. Ама пък после, когато си оставят тялото тук, че да се върнат в истинския си дом се оказва, че и душата им си е причупила крилата в това пухено юрганче. Те така са се размекнали, че ще трябва ангелите доста да се потрудят, та дано да им влеят сила!
Тези пък, които са се изправили и в някоя свежа, звънка утрин пак правят своя опит за летене, току-виж се изправят пред опасността някога да полетят толкова нависоко, че да изгубят земята от погледа си и съвсем да забравят да се върнат. Само, че от това ще станат много тъжни, защото за какво им е летенето там, където всичко лети?!
Така, че аз започнах да се уча да летя тук, на земята от ниското. И на вас го препоръчвам. Опитах веднъж, два пъти…на третият път успях! Само че надолу.
Летежът надолу най се отдава на хората. Добре, че Духът ни дърпа нагоре. И така Негово Величество Човекът има привилегията – с краката да стои здраво на земята, с горната си част да се рее в небесата.
А на тези, които все пак това не ги устройва ще кажа „C'est la vie”!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите