Защо им носиш чесън бял
във този нощен час?
Каква е тая тъжна песен,
та те са все сред нас!?

* * *

Най-любопитните вакантни позиции
от 77 сайта, предлагащи работа

Сърцето ми е свито на юмрук,
научено на обич и омраза.
Не вярвам, че светът е от памук
и моето от твърдости го пазя,

Да отричаш онова страдание в себе си...
Да отричаш до тъга,
да отричаш до милостиня,
да отричаш до усмивката на идиот.

Повея лек ветрец, като морна въздишка. Заигра с с червените омачкани ризи на маковете, затича по острите върхове на тревите, стоящи като стражи по поляните. Земята шептеше в съчките и лъхаше нощен хлад. Поляната бе посиняла във виолетови хурки, чиито нюанси я красяха като сълзи на нечия тъга. Щурците скрити нейде по поляната, свиреха с цигулките си мелодия във висока октава. Хорът на жабите, се обаждаше от близката река със сола

Нежна. Красива. Прилична.
Смела. Безумна. Игрива.
Добричка. Лоша. Различна.
Смирена. Спокойна. И дива.

- автобусът пътува по трасето родилен дом – болницата – гробището

- в автобуса се притискат потни копърки

- това, което съвестта ти пречи да направиш, го позволява кризата

Приятелите ми казват, че съм стар ерген по рождение, и мисля, че са прави.
Винаги съм имал малко по-предпазливо отношение към връзките си с противоположния пол, сякаш инстинктивно съм усещал склонноста на представителките му да навлизат твърде шумно и недискретно в личното ми пространство. По тази причина, докато всичките ми познати вече бяха женени или живееха на семейни начала с половинките си, аз бях имал всичко на всичко само едно подобно няколко месечно съжителство, и още тогава се зарекох, че ще е последно.

Ако решиш от себе си да правиш храм,
колкото по-високо го издигаш,
толкова повече ще си оставаш сам
и няма делничната глъч до теб да стига.