(Живота е клише, защото)

Половинка от луната над града изгрява.
Още млада е нощта - първо полувреме.

Душата ми е прилеп. Само нощем
наглежда този свят като приятел.
Понякога с несдържан дъх разрошва
на облачната дрямка самотата.

Ще пиша неримувани столетия
и в тях ще приютявам самотата.

"Само мъртвите разбират всичко."
Кръстьо Раленков

Когато слънцето изгрее
Над хоризонта бял и чист,

(из цикъла „Вицове в рими”)

Когато Тихомир се престраши
да се ожени, то по обичая,
от таткото на булката реши
ръката й да иска. То се знае,

Дебатите за и против модернистичната поезия избухват периодично, особено след като е приключил конкурс с по-тлъстичка парична награда. В последно време се толерират стихотворения, които поетите традиционалисти определят като вертикална проза или просто като недоразумение. Те забравят, че днес поезията е това, което беше: върнала се е към първоизвора си – свободния стих, но обогатена с абстрактност и неочаквана образност, което е напълно нормално (все пак сте чували за Хегел, нали?).

на стоп пътувам
по гръбначния ти стълб

поглъщаме огъня,
мълчаливо…