Сред толкова словесни Ниагари,
Виктории, Анхели, Игуасу,
аз - малка локвица на тротоара,
на капките поезия пригласям.

Петкано, дошли сме да поприказваме с тебе за една работаъъ… А, сипи по едно, та да пойде приказката.

Навярно е разсъмнало отдавна,
но вън е още нощен здрач, защото
вали безкрай.
Дъждът чертае бавни
дебели браздулици по стъклото

Непочтителен вятър,
недорасъл, зелен,
грубо дръпна на слънцето куките

Децата ми играеха в пръстта
със кофички, лопатки и дараче.

Рони, да минаваме не може ли
някак по-полека през света?
Иска ми се бавничко под кожата
да подреждам тази красота.

Аз съм бродник,
към залеза тръгнал на път.
Есента ми е мъдра
и не чака поличби.
Идва зима
и вятърът вие на смърт.

Достолепна жена беше Стратоника. Висока беше като църковна камбанария и така кашварита, с едни дълги стройни крака, с едни едри бели гърди. ОбрАзете й -изцъклени като берковски бърдуци - гладки и лъскави, устата й - сочна и алена. От големите й, коколати като на белотинска биволица очи фърчаха искри, а на плитката си можеше да обеси цело село без да я откине. Голема жена беше Стратоника, да.

Когато телефонът не звънне в уречения час,
всъщност не се е случило нищо особено.

Отнесе ме в една самотна есен

Из "Приказките на ШЕКЕРезада"

Днес слънце през листата на очите ти
преследваше снагата ми в градината

първоаприлско :)))
===