Въведено на:
30 Май 2010 15:23:43 » Последен полет...
Птицата се приготви за полет. Беше време... Усещаше, а инстинктите никога не я подвеждаха. Първо просто размаха криле... Ей така, да се поразкърши. Влечеше я. Напрежение, примесено с любопитство и надежда. Искаше. Копнееше за полета с ятото. Мечтаеше да усеща ту лекият полъх на нежния морски зефир, ту яростното свистене на вятъра. Искаше да се рее из облаците и да крещи. Искаше...
Тогава разумът се намеси:
„Накъде с тези пречупени криле? Накъде се каниш да летиш? Забрави ли? Няма път назад.Няма път с ятото. Няма връщане. А напред няма смисъл. Ще паднеш. Ще загинеш в нощта. Затова по-добре остани тук. На големия и самотен риф в океана. Той е твоето спасение...”
Но нали тя усещаше, че е време за път. Инстинктите на птицата рядко я лъжеха. Идваше пролетта! Беше време да дойде пролетта. Пролетта беше време за завръщане у дома. Ятото се връщаше всяка година по това време. Полетът беше неизменен.
- Тук няма пролет!- каза вятърът.-Тук сезоните са само дъждовен и сух.Но само тук има място за теб.Забрави за инстинктите.Вярвай само на разума.Той е твоето спасение.Забрави как биеше някога сърцето ти. Вече никога няма да бие така. Няма измъкване. Има само оцеляване. То е твоята цел!
- Не е така... - каза бялата птица. - Сигурно е много глупаво, но аз предчувствам промяната. Искам я! Жадувам за дългия полет. Не съм млада, знам... Но когато летя съм жива. Просто ще полетя... и докъдето стигна. Още малко живот. Дори да не стигна целта! Дори да изглеждам ужасно глупаво. Ще опитам! Не ме спирай!
- Ще умреш… - прошушна вятърът..
- И какво от това? Нима някой ще знае? Само ти... и аз... Но малкото глупаво сърце пак ще тупти. Крилата ми ще те докосват. Очите ми ще прегръщат сърцето на хоризонта. Поне в последния миг, животът ми ще има смисъл...
Неочаквано проехтя далечен птичи крясък.
Разумът и вятърът напуснаха самотната птица... и тя полетя.
Завръщаше се... Летеше най-после към себе си.
Нямаше кой да гали перата й и да я подкрепя попътно, нямаше кой да напътства полета и сетивата и...
...така тя се изгуби в безбрежния син океан.
Последен полет...
Малка прашинка, размита в солената морска пътека, по пътя към себе си...
vicont ХуЛитер
Записан(а): Feb 15, 2010
Мнения: 6
Място: Маями, Флорида
Въведено на:
30 Май 2010 16:56:15 »
Тъжен е твоя полет, като всеки последен полет... чувствам се като твоята птица! Докосва разказа ти!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14243
Онлайн са:
Анонимни: 4334
ХуЛитери: 0
Всичко: 4334
