Конкурс: Улица “Поп Харитон” №14

На масата има хапчета за кокошки, получервена риза и нещо наподобяващо на остатъци от яхния с неизвестна дата. Всички са в стаята с изключение на дядо Росен, който е едновременно и в тоалетната. Бабата седи на креват “Комфортна комуна”, модел 1957 г. През прозореца се вижда градски пейзаж, в който трима мустакати жепейци отчаяно се опитват да съживят някога жълт трабант. Всъщност пейзажа спокойно би могъл да се казва и “Гюнтер Грас коли прасе” .Есен е, но в стаята е прекалено топло. Печката гори.
-На осми заминават – казва Николета и си чопли носа с палката за мухи.
-И аз заминавам, ама на село – отвръща Чико и се прозява. – Три декара има за обръщане.
-Като се ги взел ще обръщаш – стреля Христина, която освен счетоводител е и много изнервена. – Фъстъци да беше сял вместо тая бамня сега щеше и това дете да види тая пуста Франция.
-Гаранция - Франция – декларира дядо Росен и всеки констатира, че езикът му е жълт поне колкото трабанта.
-Догодина ако е рекъл господ – въздъхва баба Наска, която спира да плете единствено когато пържи риба.
-Някой да ми е виждал синия шмайзер? – пита Петъо който е още малък и вероятно по тази причина пълни грамофона с лимонада.
В съветския телевизор ръмжи Джоко Росич.
-Ха, Капитан Петко! Де калъч!– изригва дядо Росен и отива до тоалетна.
-Един барем остави – проклина баба Наска и брадавиците й осъзнават какво е да живееш в Япония. – Да може, всичките турци ще изколи!
-В кои градове ще ходят, бе мамо? – пита Христина и слага чайника на печката, който вероятно е марка “Сталин”.
-В Париж и Лувър – посечсва се между пръстите на краката Николета с палката.
-Да идат, да поблеят – сипва си нелегално вино Чико.
-Който блее, зло не мисли – цитира известна поговорка дядо Росен.
-Флобер е живял в Руан – пояснява Николета
-То и аз искам една флоберка, ама пуста бамя! – възкликва Чико. – Що зайци по нивята, брей!
- А пък Дега и Сартър са били французи.
-На мене лани ей такъв сатър ми отмъкнаха – буди се дядото.
Джоко Росич е заменен от някой влюбен в свиневъдството и шума от грамофона на Петъо наподобява на куче, което троши кокали.
-Какво направи на класното по химия? – не спира Христина.
-Всичко си написах и пак тройка – приплаква Николета. – Хич не ме обича таз зебра.
-Галин в април две тройки от първо теглене удари – информира дядото.
-Тихо, де! – къркори Чико. – Не виждате ли че спя?
Всички се умислят. Нещо бръмчи, ала никой не знае дали е хладилника или жепейския трабант.
Навън изгрява луна. Христина отива в килера
“Защо сме такива?” въздъхва тя и си сипва чаша нелегално вино.

ХуЛитер Записан(а): Mar 09, 2007 Мнения: 27

Нещо тъжно ми стана Crying or Very sad

Става за сцена, много е сюр от всякъде! Поздравления!!!

Их че хубаво това! Laughing

5 от сърце!

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2007 Мнения: 53

Комплимент, смях се много.

ХуЛитер Записан(а): Aug 11, 2005 Мнения: 38

Prekrasno!

Браво на автора. Толкова жива сцена.

Много нашенско,много познато,много живо. Искам да затворя тази страница!

Много нашенско,много познато,много живо. Искам да затворя тази страница!

ХуЛитер Записан(а): Mar 06, 2007 Мнения: 18

Потенциалът на автора е добър, но все пак темата е “...за себе си”.

ned написа:

Потенциалът на автора е добър, но все пак темата е “...за себе си”.

Че той си е там - в сцената! Аз на това произведение кусур не му намирам.

Гост

Браво! Отличаващ се разказ.

Чисто сиво ежедневие.Незнам дали сте повредени но изобщо не виждам смях.

kuklara написа:

Чисто сиво ежедневие.Незнам дали сте повредени но изобщо не виждам смях.

Е там е работата, я. От сивото ежедневие да извлечеш смешното и да го разкажеш без простотии и дебелащини. Авторът се е справил забележително. А то иначе, всеки средно интелигентен индивид с необрязано чувство за хумор би могъл да скалъпи четивен и смешен разказ по действителна случка......

Дългоушко това че пращиш от мнения не означава че разбираш от всичко.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите