BlackCat
Модератор
![]()
Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив
|
 Въведено на:
25 Фев 2007 18:40:32 » Конкурс: Особености на българския национален риболов |
  |
Тъкмо ме беше зарязала най-красивата и стойностна жена в живота ми (така си мисли всеки тъкмо зарязан) и вземах добре известните необходими мерки да преживея някак факта. Те не дават никакъв резултат, както е добре известно, а и не са много: сядаш на карти с приятели и след третата фрапираща грешка и съответната печал в очите на партньора ставаш и си тръгваш без покана; опитваш се да четеш – не се получава; влизаш в някой порносайт - и си представяш как тя ги прави тези хубавини с наследника ти, понеже няма как без наследник, инак що да те зарежат? Остава чашката, но и тя не помага особено. Аз обаче особено си бях помогнал, инак щях ли малко преди последния автобус в необходимото направление да стигна до гениалния извод, че само риболовът ще ме спаси?
Чантата с такъмите ми е винаги готова и въпреки повредения асансьор – хич и не помислих за 11-те етажа на връщане - малко преди здрач бях на „гьола”. Това е най-доброто време за бяла риба, ако се изключат двата часа след изгрева. За майстор като мен нищо не е да улови в преливника живи рибки за стръв, трябва само да се знае къде точно и как, и за нула време заложих две въдици по всички правила - отворен бигел, провиснала корда, като поеме стръвта „бялата”, поне три метра да ти издърпа; затваряш бигела и я засичаш добре налапала! А бе тънка работа, сравнима единствено с мерките след зарязване... Но по законите на Мърфи точно сега и „бялата” не щеше да лапа, и тя ме напусна...
Постепенно стана тъмно като в... душата ми и знаех, че нещо и да клъвне, едва призори ще е, и ме хвана яд, че ме домързя да взема рачилото. Излезе ветрец, да зашумолят съчувствено дърветата зад мен и над главата ми; ракийката беше на привършване – да не бъда сам с мислите си уж исках, а то...
И тогава направо с гъшата си веч кожа усетих, че не съм сам, преди още да дочуя стъпките им и ярката светлина на двата мощни полицейски прожектора да ме накара да изтрезнея на секундата от страх. Майната му че нямах риболовен билет, най-много да ми конфискуват въдиците, но знае ли човек какво може да им хрумне на блюстителите на реда? Щото днешната полиция не, ама вчерашната... Посред нощ, на дивия бряг, без свидетели...
- Бракониерстваме за раци, а? (ама и просветени, знаят, че нощем само за раци, рибата и тя спи...)
- Не бе, капитан (стар казармен трик с повишаване в звание) – жената ме напусна, щях да се побъркам сам вкъщи, всяка вещ ми напомня за нея... Накъсах всичките ни снимки, но не помогна...
- Ади сига номера, сефте комендантски! Потрай да ти намерим рачилата, друга ще я запееш след малко!
Не ги намериха, за мой късмет. Само двете заложени въдици, и бая се зачудиха, боже, благослови риболовната грамотност на полицаите!
- Ти май наистина си я загазил, пич... (съчувствие ли усетих?; той да не би да е бил също зарязван?; тактиката с обезоръжаваща искреност ли ми даваше шанс?)
- Майната й, не си струва заради една курва! – поде другият.
- А бе май сте прави, но я помогнете да довършим ракийката... – прибягнах до корупционна практика аз.
- Като те гледаме, на теб повече ще ти трябва ракийка, ми я да те заведем у вас? Друга ще си намериш, жени много, бива ли да премръзнеш сега заради една разгонена кучка? Идваш ли?
Оставаше и да не идвам... Обрах набързо въдиците и след половин час бях пред къщи с полицейски екскорт, още не ми се вярваше...
- На кой етаж си?
- На единайстия..
- Работи ли асансьорът?
- Надявам се.
(Но видяха, че не – има си хас посред нощ да го оправят...)
- Е, пич, още не са ни оборудвали с всъдеходи, ще можеш ли сам да се добереш до вас?
(Сигурно съм можал, инак нямаше да четете този шедьовър.)
Включих телевизора - тръгна „Особености на руския национален риболов”.
Като му върви на човек!
Но нали ми оставиха ракийката – наздраве, зарязани!!! |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14243
Онлайн са:
Анонимни: 1457
ХуЛитери: 0
Всичко: 1457
