Конкурс: Клиентка търси гаранция

Мразя работата в събота. Но веднъж на три седмици ми се пада. А всички от компанията купонясват най-вече в петък вечерта. За да си починат после... Е, закъснях... петнайсет минути. И докато отключвам, телефонът звъни. Остава да е шефът... Има такъв навик – да проверява. И цитира Ленин: проверката е висша форма на доверие... Капиталист, див капиталист! Ленин, ако разбере чий любимец е, ще се върти като калайджия в гроба... пардон, мавзолея си.
- Ало – вдигам бойко.
- Ало...
Жена. Отдъхвам си.
- Компютърният магазин ли е?
Говори тихо, едва я чувам.
- Да.
- Вчера.../Имах чувството, че се оглежда./ Вчера купих от вас скенер.
Спомних си я – анорексийна блондинка, която носеше бижутата си като щангист, вдигнал тежест за световен рекорд.
- Включих го.
Гласът й се люлее – ха да ревне.
- Не иска.
- Какво? – не повярвах аз на ушите си. – Говорете, моля ви, по-високо.
- Не мога – изхлипа тя. – Ще чуе мъжът ми. Разбирате ли... Ако научи, ще ме убие...
- Каква е повредата?
- Не иска да печати.
- Кой? – висна ченето ми.
- Как кой – скенерът!
Добре, че все пак слушалките ги правят сравнително големи – и да зяпнеш, и да падне в устата ти, не можеш да я глътнеш...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите