Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив
Въведено на:
24 Фев 2007 10:03:54 » Конкурс: Дано не доживея
Доктор съм, братко. Не джипи - те са бизнесмени. Аз съм доктор в спешната. С дежурства, катастрофи, инфаркти, пребити - всичко, което може да се случи на човек по тъмно. Не че през деня е по-лесно, де. . Ето, днес докараха едно хлапе. Осем годишно. Карало колело. Ама карало, ей, като на формула едно карало! Спирачките му отказали на едно нанадолнище и се нацепило с към петдесет километра в час в един опел. Велосипедчето, както казва поетът, на две строшено. За бронята на немското возило може да се напише латиносериал…
Та водят ми ги - двамката. Бозав момчурляк и олисял 40 годишен чичко. Кой по-стресиран - само Бог знае…
Започвам с малкия. Пищи като че го колят. Почиствам одрасканото и превързвам. Пищенето минава във вой. Опитвам се да го прекъсна с разговор. Да вляза в контакт с пациента накратко.
- Майка ти къде работи?
- А-а-а! Учителка! А-а-а!
- Недей така. Ще ти купят друго колело.
- А-а! Няямааа! А-а!
Само съм си мислел, че е стигнал върха на децибелите си…
- Ще, ще. А какъв ще станеш, когато пораснеш?
- А-а! Шофьор на ТИР! А-а!
При тия думи водачът на опела се закръсти трескаво с кървави ръце, вдигна очи към тавана и страстно се примоли:
- Боже, дано не доживея това, Боже!…
vitsavia ХуЛитер
Записан(а): Jan 07, 2004
Мнения: 124
Място: http://gerganna.blogspot.com
Въведено на:
24 Фев 2007 16:53:46 »
Тъй, тъй! Дано да няма свободни места, както казва бате Енчо!
Можеш да пускаш нови теми Можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14243
Онлайн са:
Анонимни: 1457
ХуЛитери: 0
Всичко: 1457
