Конкурс: Мъжът, който знаеше всичко

"Най-много, на тези години,
можеш, за късмет, да се влюбиш.
Но, ако котка пътя ти мине,
шанс и за това ще изгубиш.
Няма време за истинско учене.
Каквото си се научила - стига ти.
Пила си от бистрите ручеи,
а сега се надяваш на книгите."

Това ми го каза един обожател.
Представете си каква перспектива!
Снизходителна и състрадателна,
или полугола пред обектива му.
Боже мили! А аз го харесвам!
Може би пък така се предлага?!
Или истински иска да стресне
любовта ми, за да не я отлагам.
Не разбрах, но ми действа ужасно.
Този флирт загрубя от началото.
Да беше задъхано или страстно,
поне наслада да усети тялото...
А то! Нямам думи! Мизерия някаква
очерта ми мъжът, дето знаеше всичко.
Е, за него може и да съм всякаква,
но имам силата да го сложа в кавички.

А то! Нямам думи! Мизерия някаква...
_________________

Точно! И кавичките, съответно, са точни... Mr. Green

Елегантен, тих сарказъм и обезоръжаваща самоирония.
Прекрасен (извън хумора) стих. Аплодисменти за авторката от мен!

Те, дето знаят всичко и за всеки въпрос имат по две мнения (и двете компетентни), се изживяват като съвършени. А съвършеният е свършен, стана преди време приказка за това в сайта. Зарязвай го - това е. Т.е. слагай му кавичките и го преселвай при неприятните спомени. И идвай да пиеме биричка с картофки - лекува.

И не се притеснявай от котките. Аз лично не се влюбвам как да е, но ако Котката ми мине път...
Very Happy

Шегувка!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите