Кофти е да си дебел!

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Най-обичам вкусното, вкусното обичам!!
Каква наслада ми доставят само баници, мекици, пици, филенца, мезета, шоколадчета, баклавички, сладкишчета и тортички. Е, и на туршийка и салати не прощавам, ама друго си е една сочна свинска вратна пържола, солидно гарнирана с голяма порция пържени картофи и кетчуп. Разтапям се от кеф да си набуча мръвката на вилицата, да я пъхна в уста и да усетя благата топлина да се разлива по гърлото ми като преглъщам. Пък ако може и с малко винце да прокарам хапката, още по-драго ми става.
Храна за душата му викам на това – тялото не се нуждае, ама душата си иска. Вечер като легна, въртя и суча, мислите ми все към вкусотийките се връщат. Мира нямам! Ставам и отивам в кухнята да сгрея душата си на светлината на хладилника. Всъщност под руско влияние вкъщи на галено му казваме гладилника, но аз мисля за него като Миротвореца. Като Олимпийските игри е един вид. Щом дойде свещеното време за закуска, обяд или вечеря, всички семейни свади временно се прекратяват, а на масата се възцява мир и разбирателство, стига, разбира се, някой не посегне към моя десерт.
Любовта към храната си има и един дрееебен недостатък. Най е осезаем като закъснявам за работа и тичам да хвана автобуса. Леле, а как се тресат само поничките и пастичките, които с такова удоволствие похапвам, а те със същата охота ми се лепят на бедрата, корема и на някои други части. Като изплезя един език, топла връзка от главата до пъпа правя. Пък ако няма асансьор на връщане, тогава вече виждам зора. Възнасям се направо – и ангели, и звезди посред бял ден ми се маят.
Най-лошо е дрехи да си купувам. Влизам аз в лъскав магазин в мола. Костюм за работа ще си купувам. Питат ме, за дъщеря ми ли търся нещо, че нямали на мен какво да предложат. Какво имате предвид, интересувам се учтиво. До 50 номер носели, обясняват, и ме пращат… да си търся късмета другаде. Трагедия е това, гола ли да тръгна с моите салами по улицата! Все нещо стяга, все нещо опъва, а от време на време и нещо изпуква. Като в затвор ме стягат проклетите дрехи. Кофти е, кофти е, приятели, да си дебел…
А дори не съм ви казала за самолета. Те като направили едни седалчици, като за малки момиченца големи, не като за хора! Оплаквам се, дискриминация е това. А те? Бюрото жалби е денонощно отворено, отговарят, подайте сигнал до попа в Армения. Хилят ми се ехидно и окото им не мигва, а аз си представям как ги хващам за хилавите вратлета и ги извивам. Никакво съчувствие!
Моята приятелка е бременна в осмия месец. Тя е една дребничка такава, само комбали, ръце и крака. Плюс един гигантски корем, висва чак до коленете и като седне. Бисквитена тортичка правим, аз я научих, с крем маскарпоне. Хубаво, ама тя да вземе да изтърве мазния нож на килима. Да го настъпим, голямо мазало ще стане. Споглеждаме се. “Не мога да се навеждам, ще го вдигнеш ли ти?” ми пърха с мигли. “Оооох, драга,” викам и. “Лесна е твоята. Ти веднъж-дваж си бременна, а аз цял живот съм дебела.”
Така де, ама ме канят на банкет. Слагат ме да се седна до една. Носят ни на всички салатка, ракийка, после и мешаната скара сервират. Гледам я тази, бодне по някой домат, остави вилицата. Мръвката не кусва. Не се стърпях, питам я, храната с какво я е обидила, та не я уважава. А съчката ми забелва един жално-печален поглед и вика: “аааа… ми… на диета съм.”
Еее, приятели. Лошо е така, цял живот хем гладен ходиш, хем в дрехите не се побираш. Кофти е да си дебел, да знаете, ама да си слаб е по-кофти...!