http://hulite.net ХуЛите - Сайт за нова българска ХУдожествена ЛИТЕратура. bg 2004-2016 Hulite.net http://hulite.net/ http://hulite.net/themes/LFS_NewBox/images/hulite-blue.png http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=206517 http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=206517 2026-06-19T19:29:45+02:00 автор: <b>ma_gi</b><br><br><img src="http://hulite.net/images/topics/romani.gif" align="left" hspace=10 title="раздел: Романи"> XXXXI<br> <br> Знаеше, че няма обратен път назад, но докато отваряше очи, Ел не спираше да се моли, това, от което най-много се боеше, някак да &#1117; се размине.<br> - Свършихме си работата, нали шефе? – раболепнечеше пред някого Горилата – не ни ли се полага нещичко по-така в замяна?<br> - Омитайте се и двамата! <br> Гласът накара Ел да изтръпне, а ледената ръка сви сърцето &#1117;. http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=206513 http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=206513 2026-06-18T21:56:10+02:00 автор: <b>ma_gi</b><br><br><img src="http://hulite.net/images/topics/romani.gif" align="left" hspace=10 title="раздел: Романи">XXXIX<br> <br> - Трябва да я намеря!<br> Категоричността в гласа на Радея учуди Постимус. <br> - Но мила моя, ние не знаем къде е. Много е рисковано да напускаме това място.<br> - Усещам, че нещо не е наред.<br> - Вероятно връзката с тялото ти не е съвсем прекъсната.<br> - Усещам хлад и стягане в сърцето. И пареща болка ето тук – Радея показа дясната си скула и брадичката и леко я разтърка с пръсти.<br> - Не знам какво се случва, но знам, че не трябва да мърдаме от тук. Обещах на Рамус. http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=206508 http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=206508 2026-06-17T09:56:13+02:00 автор: <b>ma_gi</b><br><br><img src="http://hulite.net/images/topics/romani.gif" align="left" hspace=10 title="раздел: Романи"> XXXVII<br> <br> - Разбира се, че ще се справи! Тя притежава силата на сътворението, а и ти си я обучила добре.<br> Сигурността в гласа на Богинята-майка успокои донякъде Мария.<br> - Знам, че е така, но помниш какво беше на Голгота, нали? Сърцето ми още кърви на кръста. <br> - Но тогава синът ти беше сам. А сега тя е с него.<br> - Никак няма да &#1117; е лесно… http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=206502 http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=206502 2026-06-16T09:50:50+02:00 автор: <b>ma_gi</b><br><br><img src="http://hulite.net/images/topics/romani.gif" align="left" hspace=10 title="раздел: Романи"> XXXVI<br> <br> Ел не се чувстваше особено комфортно в тялото на Радея, но се опитваше да свикне. Никой не знаеше колко време ще отнеме изпълнението на плана им, затова трябваше да овладее огнената си същност и да се приспособи към фините движения и ангелската мекота, които на моменти я изнервяха. <br> - Може би по-нататък ще ти стане по-лесно – успокояваше я Мираел, докато се опитваше да разбере дали не е опасно да продължат.<br> Бяха стигнали края на гората, но вместо да се разреди, мракът все повече се сгъстяваше.<br> - Винаги ли е така?- попита го шепнешком. http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=206499 http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=206499 2026-06-15T23:11:00+02:00 автор: <b>idan1</b><br><br><img src="http://hulite.net/images/topics/romani.gif" align="left" hspace=10 title="раздел: Романи">Слънцето, внезапно се скри зад голям облак. Тази промяна често се случва в планината. Ярка, страховита мълния проряза небето пред нас, последвана от мощен тътен.<br> -Уф! Страхувам се от тези гръмотевици. Като малка, криех главата си под възглавницата и сега го правя.- тя пребледня и се вкопчи в дясната ми ръка.<br> Като че ли всички светкавици и гръмотевици на света се събраха над нас. Едри капки летен дъжд заудряха безжалостно стъклата. Трябваше да направя нещо. Малко по-надолу встрани от пътя имаше малка страноприемница, добре че се сетих за нея. Макар и малко рисковано, натиснах газта. http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=206486 http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=206486 2026-06-12T14:40:06+02:00 автор: <b>ma_gi</b><br><br><img src="http://hulite.net/images/topics/romani.gif" align="left" hspace=10 title="раздел: Романи"> XXXIII<br> <br> - Не знам – Постимус се почеса замислено по брадата – Може и да си прав, но дали ще си струва риска?<br> - Трябва да опитаме – решително го прекъсна Ел – Спомняш ли си, Радея?<br> - Не съм съвсем сигурна, но аз също мисля, че трябва да опитаме.<br> Всички много внимателно бяха изслушали плана на Мираел.<br> - Но цялата тежест ще падне върху вас двете – не беше съвсем доволен Рамус. http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=206485 http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=206485 2026-06-12T14:39:49+02:00 автор: <b>idan1</b><br><br><img src="http://hulite.net/images/topics/romani.gif" align="left" hspace=10 title="раздел: Романи">Спускахме се от другата страна на планината. От тази страна стръмнината беше по-голяма, движението ни напомняше едва ли не спускане при скиорски слалом.<br> -Ти наистина си малко луд. Един мил луд.-каза го с най-очарователната нотка на гласа си. http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=206482 http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=206482 2026-06-11T13:42:37+02:00 автор: <b>ma_gi</b><br><br><img src="http://hulite.net/images/topics/romani.gif" align="left" hspace=10 title="раздел: Романи"> XXXI<br> <br> - Той ще се справи – гласът на Богинята-майка звучеше уверено.<br> Михаил, колкото и да се съпротивляваше, беше довел старата Амба при нея.<br> - Това е кощунство! – продължаваше да недоволства. Какво ще Му кажа сега?<br> - Успокой се, сине! И остави това на мен. <br> После погледна с майчинска загриженост старицата: http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=206480 http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=206480 2026-06-10T14:00:17+02:00 автор: <b>idan1</b><br><br><img src="http://hulite.net/images/topics/romani.gif" align="left" hspace=10 title="раздел: Романи">Навлизаме все по-дълбоко в пазвата на планината. Върховете висяха над нас, изглеждаха толкова близо, създаваше се впечатление, че ако протегнеш ръка ще ги<br> докоснеш и в същото време бяха така недостижими, пробождайки небето. Момичето, допряло лице до предното стъкло, с широко отворени очи, поглъщаше уникалната гледка. Намалих скоростта и спрях. Нека удължа удоволствието, което изпитваше в този красив миг. http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=206475 http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=206475 2026-06-08T22:25:19+02:00 автор: <b>idan1</b><br><br><img src="http://hulite.net/images/topics/romani.gif" align="left" hspace=10 title="раздел: Романи">Пътят, по който тръгнахме, се насочваше към планината, надвиснала над нас. Усещането беше много различно. Нямаше я монотонността на магистралата, декорът се сменяше често. Обзе ни спокойствие, романтичност, даже усмивката на момичето не напускаше красивото и’ лице. Тя просто сияеше, тихичко пригласяше на мелодичната песен, извираща от тонколоните. Нова игра на природата, предизвика нашия възторг и ни предложи неповторимо забавление.