- Колко пари ще ми вземеш?
- За 200 - 250 ще го направя.
- Че уста Минчо ми поиска 1000!
- За името ти ги е поискал и защото си чорбаджийска щерка. Пък и голяма челяд храни. - Ти не храниш ли?
- Никого си нямам аз...

 ( пълен текст » 5044 байта още | 7 коментара | рейтинг: 5 ) 

Каквото ми остана, ще ти дам.
Вълни на дрипи, облаци на буци.
Две шепи пясък, жълт ката сусам.
Въже от вятър. И мъгли – памуци.

 ( пълен текст » 747 байта още | 21 коментара | рейтинг: 5 ) 

Като диня узряла по склона
изтъркаля се весело лятото.
Върху крехки тополови клони
грейват едри пендари от злато.

 ( пълен текст » 698 байта още | 11 коментара | рейтинг: 5 ) 

За всичко съм виновна.
Знам.
Най-вече за самото сътворение.

 ( пълен текст » 517 байта още | 16 коментара | рейтинг: 5 ) 

То не е като да чурулика птичка или байхристовото магаре да се оплаква от самотата си, когато стои вързано под джанката, докато самият бай Христо копае лозето. Не, то е нещо като ветрец, шумолящ в главата ти – сякаш си мислиш нещо, ама не си ти и не си го мислиш – хем го чуваш, хем знаеш, че е тихо и наоколо няма никого.

 ( пълен текст » 8946 байта още | 6 коментара | рейтинг: 5 ) 

И никой няма да се върне. Никой. Никой.
Крилати риби блъскат сребърни тела в гърдите ми,
колибритата пият тръпна болка от сърцето ми,
носталгичните мъгли струят от вените ми.

 ( пълен текст » 1163 байта още | 10 коментара | рейтинг: 0 ) 

Прегръщам силно тялото на лятото.
Горещо е. Прекрасно е! Вълшебно!
То се изплъзва. Пари сетивата ми,
а аз му шепна как ми е потребно.

 ( пълен текст » 577 байта още | 5 коментара | рейтинг: 5 ) 

" - Божичко, новите дрехи на царя са несравними!
Каква прекрасна мантия, как великолепно му стои!
Никой не искаше да си признае, че не вижда нищо,
защото това щеше да значи, че не е достоен за поста
си или че е много глупав..."
"Новите дрехи на царя", Х. К. Андерсен

 ( пълен текст » 755 байта още | 6 коментара | рейтинг: 5 ) 

Твоята истина колко човека засища?!
Моята също не става на риба и хлебец...

 ( пълен текст » 928 байта още | 7 коментара | рейтинг: 5 ) 

С единственото дъбово листо
дървото вдишва сетния си въздух.
Заспиват с него хиляди истории,
събрани във годишните му кръгове.

 ( пълен текст » 775 байта още | 8 коментара | рейтинг: 5 ) 

...неприложима съм -
след всяко недокосване,
което ти убива.

Дори от разстояние...

 ( пълен текст » 839 байта още | 5 коментара | рейтинг: 5 )