Моята приказка (поетична приказка)

автор: donkihot (1959 четения)   

Ако вече си във този свят, моля те, при мен ела
Аз зная, че от приказката стара за мене си дошла
Спомням си сега, че също там и аз някога живях
Но омагьосан бях, и не зная как тук се озовах
Да, това е място чудно, красиво, с богата и дивна природа
Но е населено за жалост то със лоши и злобни хора
Дълго вече тук живея като в безкрайна, черна нощ
В този свят от кого измислен тъй сбъркан, зъл и лош
Но това не е родината моя, и не е това моят живот
Аз роден съм във страната твоя и син съм на твоя народ
Дори не си спомням сега какво е да бъдеш свободен
Тук, ако търсиш права, веднага ще бъдеш поробен
Не издържам аз вече да гледам как изнурений роб
Се труди безспирно за господаря жесток
Не, не може един да умира от глад
А друг върху трупа му да издига палат...
А свещеници противни, слуги на хора алчни и безбожни
Скрили суджук и вино в джоба
И забравили отдавна бога
Проповядват днес пред роба
Покрили големи кореми с расата:
“Търпи и ще си спасиш душата”
Презвитерят, суджука дъвче и повтаря
Че теб във рая ще гощават
А докле си на земята
Ти почитай господаря!
Но кажи, живот ли е това –
Кога край теб богатите минават
Да стоиш с наведена глава?
О, ти, Боже на крадците и лъжците
На папи,патриарси и на властни олигарси
Мигар си забравил вече, че има хора тук чудесни
Хора скромни, бедни, вярващи и честни
Защо хората делиш на сваи и на чужди
Щом всички имаме еднакви нужди?
Нима опитваш да покажеш със това
Че хората създал е и бог и сатана
И защо кажи ми, да работи някой може
А не могат чадата твои знатни и богати
Но къде си ти, мой, мили, Боже
На мнозинството хора праведни и святи?
Изглежда над този свят, добрият Бог, няма власт
Но затова пък дяволът крилат, обладал е всички вас
В тази страна където по принуда живея сега
Всичко изглежда изящно, красиво
Денем всеки се движи напред и назад
Но нощем настъпва истински ад
Хора не излизат по улици или площади
Страхуват се от банди и засади
И макар че градовете цели светят и лъщят
От тях като от дяволски огньове се боят
Има сгради високи до небето
И даже мостове и над морето
Но в тия градове от стомана и стъкло
Нито има щастие, нито пък добро
А вечер по улиците празни
Се лутам изпълнен с болка и тъга
С любов дарявам хора разни
А сам обричам се на самота
Тук изгубих вяра и надежда
Изгубих приятели, мечти
Сънят ми само нощем ме отвежда
В забравените приказни земи
А болка, скръб, печал в съня не съществуват
Получаваш всичко за което си мечтал
Боже, нека всички да сънуват
И ето, с теб летим върху нашите мечти
Тъй високо в небесата като светещи звезди
После дълго във небето ще белеят две следи
Там оставени от наш`те лудо влюбени души
Но денят процеп си намери през разместените щори
И с бързи, тихи стъпки стаята обходи
Слънчев лъч целуна меките ми бузи
Светлината се усмихна в стаята и ме събуди
И всичко се повтаря всяка нощ и всеки ден –
Сънят обгръща ме със топли длани
После утрото отнема те от мен
А както в приказката нявга всяка нощ
Бих искал аз отново да танцувам, да запея
Но сърцето ме кърви и мъката не мога да излея
И душата ми скъри, че към тебе няма мост
Обречено,боли сърцето не за първи път
И отекват ударите все по-глухо
В изтощената ми грешна плът
Споменът бегъл за теб крепи ме само –
За душата чиста и прекрасна
И за стройното ти фино тяло
Мечтая да те видя сгушена до мен
Когато се събудя сутрин рано
Ах, как жадувам да сложа пак ръка
На крехкото ти нежно рамо
Но продължавам да съм в този свят
Като в грозен сън, пробуждане от който няма
Спаси ме докато съм още млад
И оттук ми обещай, ще тръгнем само двама
Чувам песничка една,която нощем пееш ми в съня
Тези думички познати, тъй приятно гали ги гласа ти:
“Истината ражда любовта, а лъжата я погубва
И се крие щастието в любовта, а във омразата – смъртта”
Дошла си ти, магията да развалиш
Но дали ще ме познаеш
Ами ако сгрешиш!?
Забравил съм те също аз, тъй дълго тук съм вече
А приказката наша де е
Кажи ми, колко е далече?
Да те срещна, дълго аз мечтая
Но ще те позная ли – не зная
Не отминавай ме и ти
А очите си красиви в мойте насочи
Ако и това не забележа
Значи идиот съм и невежа
И защото срамежлив съм аз и скромен
Щях да те изгубя в тоя свят огромен
Но ти извика ми да спра и се обърна
След което ме целуна и прегърна
Моите ръце се изпотиха, а краката ми се подкосиха
После сякаш ми поникнаха крила и аз уситих, че летя
С целувката си нежна, ти, черната магия развали
А сега те моля говори и за живота там ми разкажи
В приказката да се върнем как копнея
Днес отново чувствам, че живея
От приказката наша идваш ти
Вяра и любов във мене възроди
Че живота ми направи пак реален
Ще ти бъда вечно благодарен
Вият се птичките пойни над нас
И весело с криле пърхат и пеят
Сърцата наши лудо туптят
И като жар негасима греят
Появи се ти и погледни
Как слънцето по-силно блести
Чудо ли някой днес сътвори
Не, Божие чудо си ти
Гласът ти е като на пойна птичка
Смехът ти е камбанен звън
Усмивката ти – като ярко слънце
А допирът до теб, е сбъднат сън
Хванахме се за ръце и полетяхме
Над долини, гори, поля
И далеч зад нас в мъгла остават
Непоносимо лошите неща
Сред облаци, щастливи с теб се носим
На белите криле на любовта
Все натам, където сме родени
Към наш`та приказна страна
Облаци и слънце, дървета и скали
Всяко стръкче днес говори, дори ручеят шепти
Всички казват, че си ангел, че от далеко си дошла
Казват, че толкова красиви са само нереалните неща
Но звън разнесе се. Звън ужасен
Будилник гневно до главата ми звъни
Всичко туй било е само сън прекрасен
И пак събудих се самотен във зори
И отново по улиците крача
Мрачен, без цел или задача
Хора покрай мене като мравки работливи
Сблъскват се и отминават по пътеки невидими
Безчувствен, блъснах някого и аз
Но повдигайки клепачи натежали, от изненада занемях
Усмихна ми се тя! Позна ме!
Земята не докосвах вече аз и на седмото небе се озовах
Сънят все още ясен бе пред мене
Но виждах я сега в реално време
Не можех да повярвам, че тя стои отсреща
След съня прекрасен, това бе втората ни среща
Невярващ все се щипя аз, но буден съм това е факт
Значи чудеса се случват и наяве и днес щастлив съм пак
От очите ми сълза се стече, и после още не веднъж и дваж
Единствено на Бог сега се моля да не е това мираж
Днес приказка нова започваме със теб
Но нея ще довършат децата ни безчет
Знаеш ти, че не година-две те чаках аз
А цели двадесет и пет
Но зная аз, че всички ще четат
Приказка с герои като мен и теб

[ назад към списъка ]