ХуЛите

Дори не е целувка,
да грее целият ми ден,
а само една усмивка
и вече съм във плен.

Ти чакаш със надейда,
в очите плам гори,
момичето със бялата одежда,
стори нещо във зори.

И влюбих се аз,
от този затвор няма да изляза,
и в този мрачен взор,
тя каза "не" наместо "да".

И какъв е смисълът кажи,
ще плача само аз,
сърцето си боли,
то не иска да тъжи.

Сега в очите и виждам
само страх и жалост.
Не искам да я губя там,
във свят на страдание и вялост.

Мила,погледни за миг
и чуй ти моя вик :
Аз съм тук не си отивай,
мойте чувства не убивай.