ХуЛите

Защо, за миг чуя ли гласът ти,
светът ми се завърта, примъглява.
Защо, не мога да те мразя,

аз, със теб не ще изляза.
Не ще простя, на колене да падаш.
Не ще забравя, че искам ти да страдаш.
Но чуя ли гласът ти,
сякаш, че летя в забрава.
А ти си опиум, нали?-
Усмихвам се, не ме боли.
И нещо в мен крещи, а края..
Не си го спомням, не зная.
Защо след толкова години,
все още сме ръними?
Не викай, чувам добре
от съседната маса
ии стига с тая гримаса.
С хубави спомени ,
пропити в горчиви чувства,
отивам си , ти отвори вратата.
Бягам от теб, като от сатаната.
Защо ме гледаш как излизам?
От теб уж, блика непокизъм.
А вънка, в тъмнината,
бавно стъпвам по тревата,
за да чуеш само тишиината-
няма пак да съм добрата.
Но липсвам ти, нали,
щом след мене тръгна ти?