ВълчицатаПубликувано от alfa_c на 17.02.2018 @ 20:32:52 (329 четения)автор:
milyovelchev Откъс от повестта „Приказка за жабата”
15. ВЪЛЧИЦАТА
Първо се чу вик, човешки глас, събрал целия ужас на земята. Крещеше и викаше с думи, които не се разбираха. После станаха по-ясни, по-разбираеми. Някой викаше за помощ. И двамата познаха гласа на Жената. Лодкаря скочи, засуети се и се втурна, но не към мястото откъдето идваха виковете, а надолу, към реката. Стигна до брега, загреба с шепи вода, плисна я в лицето си, на врата си... Вдигна глава към небето и изрева с пълно гърло: