Мечокът и мишкатаПубликувано от alfa_c на 05.10.2008 @ 13:02:15 (821 четения)автор:
yova На мечока Тоно му омръзна да живее в гората. Събра малко неща, които му бяха нужни за из път, взе си най-дебелия кожух и потегли. В началото нямаше ясна предства точно къде иска да отиде. „Като повървя, все ще ми дойде нещо умно и ще реша накъде съм тръгнал.”-помисли си той. Тоно никак, ама никак не беше вървял дълго, през повечето време спеше или се разхождаше около пещерата. Най-далечното му разстояние беше до близката круша, дивачка. Там диви пчели си бяха направили кошер и събираха мед. През деня Тоно си хапваше сладки круши, а вечер се промъкваше да си открадне от медеца. „Ама, че живот!-помисли си един ден той.-Нямам приятели, само една круша и една пещера!” И точно тогава взе решение да напусне пещерата и крушата. Дори не се обърна да се сбогува с тях. „Така или иначе те не могат да дойдат с мен. Ще си стоят тук и ще очакват завръщането ми..” Тоно още не знаеше къде ще го отведе това дълго пътуване, а още по-малко се досещаше, че никога вече няма да се върне при пещерата и крушата.