Светулката се огледа. След като е беше вдигнал вятъра и я беше отнесъл незнайно къде, не помнеше нищо.

 ( пълен текст » още 2863 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

- Да?
- Добър вечер, търся Вас?
- Заповядайте.

 ( пълен текст » още 2704 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Под Стълбата си лежеше удобно, насипана преди много време Пръст. Тя беше донесена за нещо и после забравена. Много време мина от тогава. Пролетта й носеше семенца на различни треви и тя даваше дом и влага на семенцата, за да се нахранят птичките от зелените им стръкчета. Стълбата стрърчеше над нея, подпряна в нищото и тихо скърцаше на вятъра. Двете си говореха от време на време

 ( пълен текст » още 2422 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

История Първа

В старата гора се случваше нещо необичайно. Дърветата бяха спрели с обичайното си бърборене, реката беше успокоила водите си, вятърът беше спрял неуморния си бяг,а слънцето се беше застопорило малко над хоризонта в очакване нещо да се случи.

 ( пълен текст » още 21988 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Самотният вятър нахлу в прашната улица. Тя лежеше там и си говореше с ленивата прах върху нея. Вятърът се огледа в прозорците и забуча. Улицата беше от много време там. От много време броеше стъпките, които минаваха отгоре й.

 ( пълен текст » още 2068 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

(може би се е случило, може би – не; който иска, нека повярва, че е било)

- Малка моя, време е за сън.
- А приказка? Измисли ли ми приказка?
- Ще ти разкажа за едно за едно сърце от лед...
- От лед ли? Ледените сърца не са ли студени и зли?
- Малка моя, сърцата са различни. Също като хората. Едни са студени и зли, други могат да стоплят с доброта и обич! Слушай сега...

 ( пълен текст » още 4632 знака | 10 коментара | оценка: 5 ) 

Задуха северняка през комина и заразказва северни легенди.
Огнището напето му намигна и затанцува с пламъчета ярки.

 ( пълен текст » още 1359 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

посветена на Бой Бой
(подкупващо, за една книжка:)

 ( пълен текст » още 2052 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

Много, много далече, почти на самия край на света, където човешки крак никога не бил стъпвал, веднъж в годината се събирали всички празници за да чуят кой какво е направил и как е зарадвал хората този път.

 ( пълен текст » още 6442 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

част V

Не се случи слънчев ден. Валеше студен дъжд. Наметалото на Горослав пазеше и коня, но Зъбан стана вир вода. Излезе и вятър.

 ( пълен текст » още 8280 знака | 2 коментара | оценка: няма )