Българска народна приказка

Имало едно време едно малко bg-царство наричано НРБългария. То си имало цар, който да се грижи за народа в него. И той се грижел, ама не защото бил толкова грижовен, а защото бил длъжен да спазва Конституцията, както и Правилата на Управляващата царска БеКъП-артия – (т.е. - БКП ).

 ( пълен текст » още 2293 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Върнах се и ме обзе тъга.
Бурени сега растат в градинката на мама.
Ще оплевя, ще прекопая. Ти донеси цветя!
По-лесно ще е, ако ги посеем двама.

 ( пълен текст » още 6922 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

17.
Не ми обещавай неща,
които с пари се купуват!
Завещай сетива за това,
което сърцето вълнува!

– Ще ви чакам тук – каза Жабата на своите приятели, когато стигнаха до въжения мост. – Внимавайте къде стъпвате! Дъските са прогнили.

 ( пълен текст » още 5221 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Имало едно време едно царство.

 ( пълен текст » още 12697 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Имало едно мече, то си имало елече. На елечето имало джобче, в джобчето имало писъмце. На писъмцето пишело. Аз съм мече, имам елече, на елечето имам джобче, в джобчето имам писъмце. До теб. В писъмцето пише:

 ( пълен текст » още 2540 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Аз съм Джак. Имам бели уши и черна опашка. Не зная защо съм Джак и защо имам бели уши и черна опашка. Не зная дали имам майка и баща, вероятно имам, но не съм ги виждал и не си ги спомням. Помня само, че когато за пръв път се събудих, бях сам. И все сам съм оттогава. Не познавам времето и не зная на колко години съм, млад ли съм, стар ли съм, не зная.

 ( пълен текст » още 4083 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

В едно далечно царство, през трийсет бостана в трийсет и първи, живеел триглав змей на име Станой. Той бил посветил живота си на опазването на една нива с тикви. Нищо не можело да го откъсне от работното му място, въпреки че не бил подписал договор за охрана и дори не знаел кой е собственикът на имота. Заради тази своя обсесия към тиквите, той си останал ерген, само гледал с изплезени езици, когато някоя засукана змеица прелитала в околното въздушно пространство.

 ( пълен текст » още 4558 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

В едно далечно царство, чиито земи били сгушени в полите на висока планина, живеела девойка на име Калия. Наглед тя била съвсем обикновена, нито много красива, нито много умна, нито много сръчна. Имало обаче нещо, с което тя се отличавала и с което станала известна отвъд пределите на родното си село. Това нещо било добротата й. Да, по света има много добри хора, но добротата на Калия била особена, веществена сякаш.

 ( пълен текст » още 5583 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Там в далечна земя, на една поляна имало стрък.

 ( пълен текст » още 2818 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

11.
Снегът се сипеше вече трети ден и нехайно трупаше пухкави могили със заоблени, нежни форми.

 ( пълен текст » още 8040 знака | 1 коментар | оценка: 5 )