На север от Киото, отвъд планината Хигашияма е езерото Бива. За вечни времена кристалните му води са съхранили легенди и предания. В нощ на пълнолуние на южния му бряг в парка с диви божури мистично възкръсва легендата за любовта на принцеса Айя.

 ( пълен текст » още 10119 знака | 6 коментара | оценка: няма ) 

Луда светлина Луната
(луда-подлудяла)
разпилява над Земята,
та развиделява...

 ( пълен текст » още 911 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

РАЗГОВОР МЕЖДУ ЕДНА ЗВЕЗДИЧКА, КОЯТО НЕ СЕ ЧУВСТВА ДОБРЕ В СВЯТА ВСЕЛЕНА, НО НЕ СМЕЕ ДА Я НАПУСНЕ, И ЕДИН ПРАТЕНИК ОТ ДРУГА ВСЕЛЕНА

Пратеникът: - Здравей, Звездичке. Как си? Какво си правиш?

 ( пълен текст » още 8768 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Глъчката от дипломирането още не беше стихнала, когато бащата на Мишо сложи ръка на рамото му. Младият полицай го погледна учудено. Тежките вежди на този баща сякаш се бяха надвесили над очите му като облаци. Такива често ги беше виждал младежът, от времето когато и баща му бе бил полицай, когато службата му го бе преследвала и в уюта на дома им, когато лошотията бе застигала съня му, а завистта бе сядала на масата му. Тези очи, скрити под

 ( пълен текст » още 7980 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Отново нацъфтели
са плодните дръвчета,
отново в тръпен унес
притихва и небето...

 ( пълен текст » още 474 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

          Като вишнев цвят
          живот красив и кратък
          оставил следа.
      Всяка пролет в провинция Ехиме една вековна вишна разцъфтява и спомня легендата за момичето от Асамимура.

 ( пълен текст » още 3279 знака | 7 коментара | оценка: няма ) 

Боб Андрюз, по прякор Плъха, предпазливо се промъкваше в прашната тишина на Ню Йоркския Исторически музей. Последният бе безлюден и притихнал в този час на нощта, но Плъха не мислеше да рискува.

 ( пълен текст » още 6377 знака | коментирай | оценка: няма ) 

     Преди повече от хилядолетие, някъде между Нара и Киото, незнайно как сред полските цветя израстнали една до друга две хризантеми – бяла и жълта.

 ( пълен текст » още 6286 знака | 6 коментара | оценка: няма ) 

Приказките мило дете, понякога биват весели и звънтящи, препълнени с чудеса и феи, ала понякога биват, и крайно тъжни. Точно като хора, които сега се смеят, а после смутени тъгуват. Точно като сезоните носещи надежда, но и избавление.
Тази приказка започва високо на хълма, където зимите са свирепи, вятъра безмилостно брули. Ала лете, слънцето от изгрев до залез залива света с топлина.

 ( пълен текст » още 10784 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Ще опитам пестеливо
със куплети, да изпея
тиха песен за сърцето

 ( пълен текст » още 930 знака | коментирай | оценка: няма )