В това пиано имаше фабрична грешка- единият от клавишите му звучеше фалшиво и никой не можеше да поправи настройката на тона. Бяха се опитвали всички учители по музика, които през годините преподаваха в училището. Накрая всеки се отказваше и така пианото остана да събира прах в мазето. Докато там не го откри новата учителка по музика. Тя се казваше Надежда.

 ( пълен текст » още 2633 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

В края на лятото, в един от най-горещите дни, които Щастливия град беше виждал, пред зоопарка спря го­лям жълт камион.

 ( пълен текст » още 11491 знака | коментирай | оценка: няма ) 

През ония зими мраз сковавал земята, къщичките се гушели под меки снежни гугли, а от небето се сипел звезден прах. Отъпкана пъртина водела до дома на мелничаря. Скромни и мирни люде били мелничарите.

 ( пълен текст » още 5693 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

През есента има и неприветливи дни от сутрин до вечер вали и е мокро, и хладно. Градината утихнала, обсипана в окапали листа. Къщичката за птички самотна, мокри паяжинки в клоните на боровете.

 ( пълен текст » още 3476 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

      Сред бляскавите витрини на милионния град скромен древен храм пази духа на предците. Само една крачка, една малка крачка, дели две епохи. Магнетизма на градината с грижовно оформени храсти и езерото, в което се оглежда всемира, ме карат да я направя. С вода от сребърни съдове измивам стреса от забързаните делници и поемам по пътеката към храма.

 ( пълен текст » още 9947 знака | 4 коментара | оценка: няма ) 

Тая вечер се сетихме за дядо. Той все казваше, че през есента цветовете избледнявали и се разтичали като лицата от стара войнишка фотография. Ала дядо беше художник, той знаеш много за тия неща. Кое как да забърка, кое как да нарисува и най-вече знаеше да гледа на света с други, различни очи.

 ( пълен текст » още 9531 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

на моите дъщерички

Имало едно време едно малко къдраво момиченце. В моята приказка се казвала Аничка във вашата може да е всяко едно момиченце или момченце.

 ( пълен текст » още 4022 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Поклон към слънцето в небето.
Поклон към жълтата луна.
Поклон към всичкото,което
живее в земната кора.

 ( пълен текст » още 879 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

За герои славни
от гори зелени
и полета равни…

След като за кой ли вече път Мечо се прекатури след като се спъна в един стар пън, седна, почеса цицината на главата си и рече:

 ( пълен текст » още 2822 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Продължение от Паднала от небето (14).

Сами щеше да запомни месеците след Вси Светии като най-щастливата есен в живота си. Училището вървеше добре, големите момчета повече не го закачаха, а Лили Бронски старателно го избягваше. Само Кейра се държеше по-хладно с него, но все още бяха приятели с нея и всеки четвъртък се срещаха в библиотеката след часовете, за да учат заедно. За сметка на това връзката му с Лукса ставаше все по-силна. Двамата се целуваха понякога, но им стигаше да седнат заедно до прозореца в стаята на ангелчето и да мълчат, прегърнати. Често се разбираха без думи – само с поглед, жест или усмивка.

 ( пълен текст » още 17531 знака | 6 коментара | оценка: 5 )