Продължение от Мечтата на Оног (5)

Преди да е направил и крачка в кулата, Оног усети слабо парене под ходилата си. Той погледна надолу и забеляза, че се носи се на педя от земята. Очите му се разшириха като паници: едно беше да чете за магията в книгите, съвсем друго да я изпита на собствен гръб.

 ( пълен текст » още 12682 знака | 7 коментара | оценка: 5 ) 

Навън се разсъмва, небето изсветлява, мирише на прах, като в лятна утрин, а е само края на февруари,

 ( пълен текст » още 1804 знака | 6 коментара | оценка: няма ) 

- Хей, Трифоне... И ти ли през стобора,
подал глава, надничаш към света?
- Надничам, Валентине, що да сторя...
Подрязах днес вселенската асма...

 ( пълен текст » още 1531 знака | коментирай | оценка: няма ) 

 ( пълен текст » още 13303 знака | 7 коментара | оценка: 5 ) 

По изгрев го приласкавам
с магични срички, рисувам
огледалните му образи -
мантрички с камъчета,

 ( пълен текст » още 770 знака | 13 коментара | оценка: няма ) 

Продължение от Мечтата на Оног (3)

Майсторът леко удари с чукчето си парчето желязо върху наковалнята, а Оног стовари тежкия си ковашки чук на отбелязаното място.
- По-леко! – смъмри го Манфрид. Отвън се чу конско пръхтене и той добави: - Пфу! Само ме прекъсват! Момче, поддържай огъня! И да почистиш саждите преди да съм се върнал!

 ( пълен текст » още 15553 знака | 8 коментара | оценка: 5 ) 

Продължение от Мечтата на Оног (2)

Оног се вълнуваше. Това, че ризата и панталоните му миришеха целите на кашав домашен сапун, беше резултат от часовето упорито търкане в коритото. Чистите дрехи, обаче, нямаше да стигнат, за да изглежда достатъчно спретнат. Ето защо той взе няколко тлеещи въгленчета от печката, пъхна ги в тежката желязна ютия и много старателно изглади ризата си, а след това колоса бялата й якичка. Облече всичко и се огледа от глава до пети в пукнатото старо огледало на двора.

 ( пълен текст » още 12096 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

Имало едно време една Принцеса, която била очарователна, пленителна и омайна. Тя живеела в най-високата кула на замъка си, далеч от хорската суета и близо до залеза. Толкова близо до залеза, че известно време това била единствената топлина, която очите на Принцесата срещали. И добре, че било така, иначе не само частица от сърцето й щяло да се превърне в стъкленица…

 ( пълен текст » още 2584 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Почти всяка сутрин Джовани ставаше много рано, отваряше широко зелените капаци на прозорците и вдишваше с пълни гърди свежият алпийски въздух. След сутрешният тоалет слизаше бързо по дървените стъпала до трапезарията, грабваше бутилките за мляко, които баба му беше приготвила и хукваше по тясната калдръмена уличка към дома на млекаря.

 ( пълен текст » още 19895 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Продължение от Мечтата на Оног (1)

Няколко часа по-късно малкият полу-орк почука на вратата на къщата, където живееше ковача.
- Какво правиш тук, Оног?
- Мама много благодари за чудесната яхния, госпожо Амелия. Тя връща купата и изпраща това за вас. – Момчето протегна ръка към жената. В торбичката му имаше топла чорба и суров ябълков пай. – Съжалявам за пая. Мама ме остави да го опека, но ме хвана страх да не го прегоря.

 ( пълен текст » още 11813 знака | 10 коментара | оценка: 5 )