- Мила, трябва да тръгвам, не ме чакай, сутринта трябва да сме в Букурещ - се провикна към жена си в спалнята и тръгна към банята. След няколко минути се върна в хола, изгаси лампата, приглушено затвори вратата и излезе.

 ( пълен текст » още 14888 знака | коментирай | оценка: няма ) 

/Спри колата!/- крещеше напрегнато вътрешният глас на Кирил, стигайки до съзнанието му. Бързият инстинкт придобит от дългогодишен опит, като таксиметров шофьор бе успял да се включи навреме и да намали скоростта.

 ( пълен текст » още 2059 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Той спи до мен. Хубаво е. Хубаво е, защото усещам топлината на тялото му и гъделичкащия му дъх върху рамото си. В главата ми се мержелее споменът за целувката преди лягане, мека и сочна, а в края нежна като пърхащите крила на пеперуда. Той ме целуна и заспа, а аз се унесох едва сутринта. Малко му завиждам. Мечтая и аз да мога да спя спокойно като него.

 ( пълен текст » още 6882 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Имало едно време едно село. От околните села го наричали умното село и съвсем явно и нетайно завиждали на жителите му. В умното село живеели не много хора, ама в сговор живеели и своя ритмика на живота имали. Даскал си имало селото, месар, хлебар, овчар, един, дето майсторил вази от пясък и огън, един, дето печал тухли.

 ( пълен текст » още 16600 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Когато се приближихме бях на деветнадесет – Светлина, Dio и Amore.
Отдадох ти цялото си Dio и Amore.
Но неродените деца имат само майки. Нямат бащи.
Бог ми остави Светлината.

 ( пълен текст » още 2228 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Бе се постарала да изглежда перфектно за третата си среща с Филип. Прилепнала по тялото блуза, скъпо яке от агнешка кожа, пола със секси цепка отстрани, елегантни обувки с висок ток, фин чорапогащник с ръб. Дори си бе сложила грим, което по принцип рядко правеше. Когато се погледна в огледалото, си каза: „Много си хубава, Гергано!“ и се усмихна.

 ( пълен текст » още 6932 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

ЧАСТ ПЪРВА

Преди около сто години, малко след като разбрал, че умира, тристагодишният изобретател дядо Многоръки, решил да довърши изобретението на живота си.

 ( пълен текст » още 2794 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Те влизат в морето хванати за ръце. Тя е прибрала русата си коса на висок кок и върви, изпънала кльощавите си рамене, които хвърлят ръбести отблясъци в гладкото като огледало море. Водата е топла и спокойна, прилича на застоял в градината чай в горещ юлски следобед.

 ( пълен текст » още 1341 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Жегата се разлива по асфалта като мараня, която облизва с жарък език босите крака на пешеходците, съска като нагорещен тиган след гумите на колите и се връща жадно към уморените от горещина хора, повдига се, за да припълзи нагоре към разголените им шии и потни мишници и се настанява в ямката между гърдите им.

 ( пълен текст » още 2608 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Сервизът тъне в обичайното си апатично състояние. От обяд никой не е влизал. Не че преди това бе много оживено. Ако не броим Венко Пърпора с вечно спуканата предна гума на балканчето друг клиент нямаше. Антон ядно захвърли вехтия телефон и се изтегна като скъсан ремък от юмезе на протритата дамаска. Безделието започва много да му втръсва. Бе отворил сервиза преди десетина години, когато се съвзе от ужасната катастрофа, белязала края на кариерата му на рали пилот. От тогава се затриваше сред прашните купи – белег на някогашно автомобилно величие, наредени в етажерки по стените. Преди десет години...

 ( пълен текст » още 12055 знака | 2 коментара | оценка: няма )