Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Коледен разказПубликувано от Administrator на 18.09.2019 @ 00:30:21 (237 четения)автор: nickbaizel Не всеки човек е хуманист.
Но, за да си лекар в истинския смисъл на думата, трябва хуманизмът
да е част от самото ти същество. Дори и да не проявяваш хуманизма
по най-очевидния начин.
Морско момичеПубликувано от Administrator на 16.09.2019 @ 19:54:57 (268 четения)автор: ElenaZelena Лежа на шезлонга и броя наум минаващите. Трима дебели, две с целулит, четири баби, един гларус, две деца, продавача на понички, двама черни, една азиатка, едно морско момиче, две врабчета… Изведнъж броячът ми отскача и удря звънеца.
На една пейка в парка( без да уточняваме сезона), седи младо, видимо бременно момиче и плаче. Тя изглежда тъжна, изоставена, но решителна и дръзка. Девойката се казва Фрикадела и носи рокля, за да изпъква корема. Тя не е от малцинствата, не е наркоманка, не е проститутка. Дете е на родители от средната класа, което търси благополучие и баща на бъдещите си деца.
ЧуждПубликувано от Administrator на 14.09.2019 @ 20:31:16 (179 четения)автор: Heel Никола седеше в ъгъла на стаичка с бели стени и попипваше челото си, което преди минути се бе сдобило с няколко шева. Главата го болеше ужасно. Отпусна се в стола и притвори очи. Бяха му казали да поседи, защото имал леко мозъчно сътресение. Сега бе сам и мислеше за жена си. Тревогата му бързо се засилваше.
Познава многоПубликувано от Administrator на 08.09.2019 @ 16:11:57 (186 четения)автор: Heel Гледачката взе кафената чаша и се вторачи в утайката. Бе възрастна жена, с набраздено от бръчки лице и очила с дебели лупи. Воднистите й очи се присвиха. Тя завъртя бавно чашата, за да може да разгледа и стените, и изсумтя.
Чуваше стъпките йПубликувано от Administrator на 04.09.2019 @ 23:50:42 (220 четения)автор: Heel Той винаги се заслушваше в стъпките й. Това му бе нещо като ритуал. Ставаше в седем сутринта, правеше си кафе и излизаше да го изпие на верандата, където чакаше да чуе стъпките й. Тя тръгваше за работа към седем и половина и минаваше на метри от него, по застланата с плочки пътека между сградите. Понякога му се искаше да протегне ръка и да я докосне, но естествено не се престрашаваше. Вероятно никога нямаше да разбере как изглежда тя.
Последният денПубликувано от anonimapokrifoff на 03.09.2019 @ 13:37:37 (184 четения)автор: lennichkata – Вдигни щорите, моля те! Нека погледна слънцето преди да залезе, нека още веднъж видя планината, преди да заспя.
Не ми вземайте детето Публикувано от anonimapokrifoff на 31.08.2019 @ 11:16:15 (150 четения)автор: Heel Рита Консуело лежеше в болничното си легло, примряла от ужас, че ще й вземат детето. Мъчеше се да запази хладнокръвие, знаеше, че трябва да запази хладнокръвие, но мисълта, че може да загуби Рамон направо я побъркваше. Образът на четиригодишното момче се бе забил като клин в съзнанието й. По бледото й чело бяха избили ситни капчици пот. Дланите й потрепваха нервно.
Къде е татко Публикувано от Administrator на 18.08.2019 @ 20:52:22 (155 четения)автор: Heel Мама лежи и гледа тавана. Не говори, само лежи и гледа тавана. Питам я къде е татко, а тя ме придърпва към себе си и ме целува и прегръща, все едно съм бебе. Не ми отговаря, само ме целува и прегръща, а очите й са едни такива … тежки и празни, сякаш не виждат нищо. От вчера е такава, странна. Всичко е странно от вчера.
Следобедни трепетиПубликувано от Administrator на 08.08.2019 @ 17:19:11 (169 четения)автор: jan След дълги години на какви ли не занимания отново посегна към листа и молива. Нарисува кон, после дете, а накрая захвърли листа между тетрадките- там, където беше прозореца и сякаш всичко останало. „Не ми се рисува, пише ми се“, каза тихо й дояде остатъците от храната на Ема, от която имаше едно дете, а второто бе на път. Неговото раждане щеше да бъде събитието на 2027-ма.
| | |
|
Следобедни трепети » показани от заявени |
Публикувано на 08.08.2019 @ 17:19:11 (169 четения)
автор: jan » раздел: Разкази
След дълги години на какви ли не занимания отново посегна към листа и молива. Нарисува кон, после дете, а накрая захвърли листа между тетрадките- там, където беше прозореца и сякаш всичко останало. „Не ми се рисува, пише ми се“, каза тихо й дояде остатъците от храната на Ема, от която имаше едно дете, а второто бе на път. Неговото раждане щеше да бъде събитието на 2027-ма.
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|