Идвайки на свиждане на майка си, която бе със сменена тазобедрена става, Павел забеляза, че се е появила нова пациентка. Вече две от трите легла в стаята бяха заети – крайните. Новата лежеше до прозореца, чиито щори не пропускаха почти никаква светлина. Беше в сянка и чертите на лицето й не се виждаха ясно.

 ( пълен текст » още 11669 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Докато групата мъже сядаше около масата, се чу:
- И гледахте ли последните серии на „Игра на тронове“? – явно не се бяха виждали няколко седмици, а може и месеци.
- Да, да, гледахме ги. Келнер – пет бири. – нареди Васо Винагижадния, отпусна се на неговия трон, пардон стол, и продължи - Могат да бъдат оприличени всякак - от много тъпи до страхотни.

 ( пълен текст » още 6863 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Сънувах нещо, но го забравих веднага щом чух пронизителния звук от алармата на часовника. Сутринта беше слънчева. Разтворих прозорците. Стаята се изпълни с шума на преминаващите автомобили. Приятно топлият свеж въздух ме разбуди съвсем. Имах достатъчно време да се подготвя за работа и да стигна навреме.

 ( пълен текст » още 8463 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Вихра бе уморена и изнервена, така че не й бе до приказки, но виждайки ухилената физиономия на Тихомир и приканващото му махване, се приближи. Нищо не пречеше да побъбри с някой познат, бездруго не й се прибираше вкъщи. С Тихомир бяха бивши съученици и едно време често ходеха по купони заедно. Той по принцип бе свястно момче, само дето имаше отвратително чувство за хумор. Но, може би, предвид ситуацията, той щеше да си спести хапливите забележки и, по изключение, да се държи джентълменски. Или дори да прояви капчица загриженост.

 ( пълен текст » още 8685 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В този мразовит декемврийски ден на Рождество Христово двама просяци седяха пред портите на църквата ротондата „Свети Георги“. Естествено не бяха случайни, те бяха част от схемата създадена от банда престъпници.

 ( пълен текст » още 17293 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Веднъж, само веднъж съм ходил до това село. Пътя до там съм забравил...
Стигнах до това място случайно. Търсех една изгубена овца от стадото. Въпреки че познавах планината като дланта си, за това село нищо не знаех. Смрачаваше се, мислех вече да се връщам. А овцата – вълците я яли! Седнах на един камък, за да си почина. Нощният вятър поклащаше нежно върховете на дърветата с ръка, като на любяща майка. Листата прошепваха мистериозно на неразбираем език. Неусетно се спускаше хлад от Балкана. Може би скоро щеше да завали ...

 ( пълен текст » още 2285 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Аз вече се намирам в тази възраст, когато истинският здрав сън ме напуска още по първи петли и след това трудно изпълвам със смислени неща времето си през деня. Най-бавни и отегчителни са часовете до шест, защото сутрините, макар и летни, са студени и предпочитам да лежа на топло под завивките. Божествената тишина помага на самотата ми да си побъбри в тъмното, необезпокоявана от никого. Получава се нещо като Хамлетов монолог, но не достатъчно изискан поетично, за да продължи дълго, а и съдържанието му в повечето случаи ми се струва глупаво. Затова просто се наслаждавам на малкото топло пространство, което никой не може да ми отнеме.

 ( пълен текст » още 11513 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Бог да го прости Тигърчо” – викам си и се кръстя под върбата край реката.

 ( пълен текст » още 1324 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Драганчо бягаше до реката - беше любимото му място, където обичаше да ходи след училище. Там се впускаше в приключения, оставаше в един негов свят. Свят, изпълнен с добро и великодушие. На това място всичко реално губе-ше смисъл, а неговите мисли оживяваха и се сливаха с при-родата, пораждайки приключенския дух на момчето.

 ( пълен текст » още 8607 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Мълвата се понесе, грозна и мътна като придошли води и нищо не можа да я зàпре. До надвечер подигна тиклите на сяка от къщите, вмъкна се като крадец покрай огнищата, заобиколи гузно кандилата и повея да изгаси пламъка пред Богородица. Па сетне легна черна в не една постеля да сее раздор.

 ( пълен текст » още 9715 знака | 3 коментара | оценка: 5 )