Имало едно време едно семейство от майка, баща и дъщеря. Те живеели много скромно в едно село. Бащата бил строител и само той изкарвал парите. Майката не работила, защото имала операция на сърцето. Дъщерята се казвала Алис и била на 8 години.

 ( пълен текст » още 7780 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В отдалечената, запусната къща беше тъмно. Нанеслите се вътре клошари запалваха от време на време някоя свещ, която осветяваше само брадясалите им и изнемощели физиономии. Бяха пет човека и обитаваха една малка стая със заковани прозорци.

 ( пълен текст » още 4382 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Родителите ми, които по начало са разбрани и толерантни хора, бяха против връзката ми с Михаил. Не че ме убеждаваха да го зарежа. Изказваха недоволството си с кротко мърморене и тежки погледи. Защо не го харесваха, вероятно ще попитате. Отговорът е много прост. Човекът, в когото се бях влюбила, беше осемдесет килограма по-тежък от мен и половин метър по-висок.

 ( пълен текст » още 8424 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Посвещавам на незабравимия професор Лъчезар Филипов
Аз съм биологичен робот от клас възпроизвеждащи се.

 ( пълен текст » още 19823 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Вече късно след полунощ, Матей поиска да се легне. Незнайно защо си спомни за Ефросина. Дали е съблякла роклята си през раменете или е легнала с нея, а ноктите на краката й червенеят над завивките?Колко би било приятно утре сутринта, веднага след събуждането да слезе и да намери Ефросина в трапезарията, още сънена от късното, самотно заспиване,

 ( пълен текст » още 11854 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Тъмна нощ...В небето се ширеха гъсти, сиви облаци...пълнолуние...Луната беше ярка и енергията, която носеше, не можеше да не повлияе...

 ( пълен текст » още 3483 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

„Ало! Добър ден! Господин Айсфелд? Много ми е приятно! Да, точно така е посочено и в телефонния указател: Айсфелд, Хорст, Кройцбергалее 31, телефон 361 17 19. Аз ли? Коя съм аз? Не, господин Айсфелд, не мога да ви кажа веднага името си. Животът ме е научил да бъда предпазлива и недоверчива. Статистически погледнато неприятните изненади са с няколко процента повече от приятните. Моля? Ах, господин Айсфелд, как можете да ме наречете „досадница“? Та ние все още разговаряме, разбира се, ще ви кажа нещо и за себе си, просто не исках да рискувам с едно прибързано и необмислено запознанство... Имайте търпение, господин Айсфелд... Ало? Господин Айсфелд!? Ало? Моля ви... Моля ви, не затваряйте!...“

 ( пълен текст » още 41385 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Той вървеше по улицата и се беше замислил за нещо свое, което му пречеше да види и усети идващата Коледа. А тя беше навсякъде – в бяло-червените витрини, в украсените и мигащи в разноцветни светлини борчета, в носещите се коледни песни и мелодии, в стелещите се аромати на канела, печени кестени и греяно вино, в настроението на хората.

 ( пълен текст » още 9171 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Виктор е на 17 години.Излезе от училище и бавно,безцелно тръгна по улиците. Не му се прибираше вкъщи.

 ( пълен текст » още 3976 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Евангелина искаше да напусне тази мрачна есенна градина. Искаше дори никога да не беше идвала тук. Искаше да забрави чимширите и бръшляна, зад които чувстваше, че зее пещерата на съдбата. Пещерата, която я поглъщаше.

 ( пълен текст » още 4798 знака | 2 коментара | оценка: 5 )