| Cherchez la femmeПубликувано от anonimapokrifoff на 08.03.2014 @ 08:52:38 (331 четения)автор: severianin И така - празник е. Ден на жената. А за жената има десетки писания. Ето някои от тях. На първо място, естествено, стои Библията. Там пише:
Празнувам ЖивотаПубликувано от anonimapokrifoff на 06.03.2014 @ 16:14:02 (261 четения)автор: ZAGORA Днес е голям празник за мен.Празнувам Живота.Наляла съм си чаша кехлибарено на цвят,малцово питие и вдигам наздравица.В стаята съм сама със себе си и всичко е толкова истинско и неподправено.Няма кой да преценява и оценява..Всичко е толкова естествено.И мислите ми,и думите ми.Пропити са с
Спомен за Сан СтефаноПубликувано от alfa_c на 03.03.2014 @ 10:06:08 (249 четения)автор: severianin Названието Сан Стефано отдавна не се среща върху никоя карта на Турция. Но самото селище и досега си е там, на брега на Мраморно море. И все така отстои на тринайсетина километра от Истанбул. Само че името му е друго – Йешилкьой, което означава “зелено село”.
Инспектор Стрезов решаваПубликувано от anonimapokrifoff на 11.02.2014 @ 16:29:18 (576 четения)автор: LeoBedrosian "O AESCULALAPI ET TE NON UT ALESTRIYA VENANA NATUS SANZIO DOMENKULUS IN ABSINTHIUM DECOCTUM ET EGO NESCIEBAM EUM DEDIT.
JUSTUS ES DOMINE
LVC CEVTONII FLORIST"
Последното коренче на БългарияПубликувано от aurora на 05.02.2014 @ 10:07:51 (346 четения)автор: Albatros Ходих да видя морето.
Сигурно си мислите, че като живея във Варна, това ми се случва всеки ден. Лъжете се. Ходя при морето, когато избягам от работа. А аз бягам от работа рядко. Дори твърде рядко. И съм благодарен на съдбата, че все пак имам такава работа, от която понякога мога, макар и само за петнайсет минути, да офейкам.
DogbookПубликувано от alfa_c на 14.01.2014 @ 18:58:36 (595 четения)автор: markoni55 Когато гледах първото стремително „сърфиране“ на Джери направих неволна асоциация със себе си. Първите попаднали на „екрана“ му „постинги“ преглеждаше с известно внимание и „пускаше коментар“, но колкото по нататък отиваше, толкова по бегло им обръщаше внимание и се задоволяваше с едно „лайкване“, докато накрая „лайкваше“ почти през рамо. И с мен е така.
За театъра, медицината и още нещо...Публикувано от Administrator на 12.01.2014 @ 09:57:59 (398 четения)автор: Iszaard Вече двадесет и три години ми се налага да си припомням, че не живеем в Ренесанса. Или поне така изглежда на пръв поглед... Когато преди доста време реших, че искам да стана лекар, а защо не, и едновременно с това, полярен изследовател, не можех да си представя колко несъвместимо е моето желание с това да поставям пиеси на Шекспир, например.
Дойди, Господи!Публикувано от alfa_c на 21.12.2013 @ 15:48:27 (499 четения)автор: lyubov На отец А.
Отново сме пред прага на Великия Празник на Живота - Рождество Христово. Обичам това време от годината, когато обикновено с нетърпение очаквам настъпването на тази тайнствена нощ, в която Бог се ражда и променя целия свят завинаги.
ВикПубликувано от alfa_c на 05.11.2013 @ 06:58:26 (260 четения)автор: geostal Стоях си спокойна, бих казала, задрямала, спяща. От много време никой не ме бе докосвал, разтварял, притежавал. От много време не бях усещала човешки пръсти, очи да ме гледат, бях жадна да уловя човешки дъх, пулсиращо сърце, вълнение.
| | |
|
Вик » показани от заявени |
Публикувано на 05.11.2013 @ 06:58:26 (260 четения)
автор: geostal » раздел: Есета, пътеписи
Стоях си спокойна, бих казала, задрямала, спяща. От много време никой не ме бе докосвал, разтварял, притежавал. От много време не бях усещала човешки пръсти, очи да ме гледат, бях жадна да уловя човешки дъх, пулсиращо сърце, вълнение.
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|