| Света гораПубликувано от aurora на 22.01.2015 @ 12:50:04 (449 четения)автор: mitkoeapostolov Връх Атон
Когато слизаш от ферибота към девет и половина сутринта, мъглата все още не се е вдигнала. Прибираш демонтириума (визата, с която ти е разрешено да влезеш в светите земи) в раницата и поемаш напред.
БелПубликувано от aurora на 20.01.2015 @ 08:38:31 (275 четения)автор: danubiusfish Знаете ли какво е бел? Старите не питам! Ние си го знаем още от малки, бащите ни с престорена строгост го забиваха в градината и сериозно показваха откъде да започнем да обръщаме чернозема. Така ставахме постепенно мъже - първо с бела, после с брадвата!
За емоциятаПубликувано от alfa_c на 10.01.2015 @ 10:50:36 (235 четения)автор: weliw ...Една съществена характеристика от профила на простащината е реагирането чрез емоция, дори и на най-несъществените случки и събития. Ако я няма емоцията, тя простащината не е достатъчно самоуверена и не усеща тежестта и присъствието си в дадената ситуация. От което следва, че ако искаме простотията да не ни личи, просто и лесно е - не показвай емоция!
Тя е в нас и ние сме в неяПубликувано от viatarna на 30.12.2014 @ 22:51:26 (213 четения)автор: weliw ...тя е повсеместна и всеобхватна. Тя изпълва пространството,в което сме и което сме. Проявява се в живота ни посредством различни и разнородни канали. Имаме я толкова много,колкото я допускаме да ни докосне и толкова много, колкото и се доверяваме. Различни хора са приносителите и към нас, но тя е една. Тя е тази, която ни е създала, а вероятно тя ни и прибира. Бог е любов. Нали?...Нали?...Кажете "да!".
Via EgnatiaПубликувано от aurora на 29.12.2014 @ 08:38:21 (540 четения)автор: esperanca Кой може да разбере пътя. Само този, за когото пътят е дом. Този, когото пътят обича. Това състояние на духа, търсещата тревожност на разбушувалия се в душата океан. Водите му полека се успокояват и лягат укротени между бреговете, чиито очертания стават поносими благодарение на изминатите километри.
Фундаменталната истинаПубликувано от aurora на 23.12.2014 @ 14:38:20 (475 четения)автор: LeoBedrosian Днес фундаменталната истина се забелязва на улицата. Понякога лъсва от задната част на скъсани гащи във вид на некъпан полумесец. Друг път се хили беззъбо от усмивката на окаяник, който с родините си успява да събере пет-шестнадесет зъби общо.
КарнавалПубликувано от viatarna на 20.12.2014 @ 11:04:17 (216 четения)автор: weliw Колкото и да не ми се иска да вярвам, но по-голямата част от човечеството е съсредоточена в дребните си житейски потребности. Освен това точно тези ценни нещица са мотивацията, отправната точка за всичките му действия и цялостно поведение.
С нож, вилица и бележник из ФранцияПубликувано от anonimapokrifoff на 12.12.2014 @ 19:53:14 (493 четения)автор: blagova Когато подбират дестинациите си за ваканция, някои хора се интересуват единствено от климата и плажовете, от цените и атракциите или от музеите и бутиците. И грешат. Едва ли ще ви изненадам, но едно от най-приятните неща на новото място, на което ще отидете, би могло да бъде храната. Дори да не сте гастрономи или изкушени от кулинарията и хапването да не е вашата страст. Не са нужни специални сетива и познания, обучение в университет или практика. Достатъчни са вкусовите ви рецептори. И апетит.
Битовизмът и селянията и културата ниПубликувано от aurora на 10.12.2014 @ 08:39:57 (427 четения)автор: weliw Културата на министъра, културата на председателя на комисията по култура и медии...мнооого думи се изговориха, много закани се чуха. Хубаво е, че дейците на културата се поразмърдаха. Хубаво е! Има надежда за някакво добро начало.
Изповед на една изоставена женаПубликувано от alfa_c на 07.12.2014 @ 16:27:01 (341 четения)автор: weliw До преди пет – шест години за мен простотията винаги е била нещо съществуващо, но някак си встрани от мен. Да, има я, ама някъде там. И затова на по-такивата прояви не обръщах особено нимание, тъй като те не ме засягаха, не ме докосваха. Просто слушах безучастно.
| | |
|
Изповед на една изоставена жена » показани от заявени |
Публикувано на 07.12.2014 @ 16:27:01 (341 четения)
автор: weliw » раздел: Есета, пътеписи
До преди пет – шест години за мен простотията винаги е била нещо съществуващо, но някак си встрани от мен. Да, има я, ама някъде там. И затова на по-такивата прояви не обръщах особено нимание, тъй като те не ме засягаха, не ме докосваха. Просто слушах безучастно.
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|