„Здравей” – казваме, за да поздравим. „Наздраве” – казваме, когато празнуваме и се чукаме с чаши. В българският пантеон на ценности здравето е на почетно място. Явно отричаме болестта, а тя, поне според източната философия, е точно толкова желана, колкото и здравето. Болестта (в умерени количества, също както и здравето) смирява човека, напомня му че е смъртен и понякога го лекува от някои заблуди. Защо тогава не казваме „боледувай” за поздрав или „на болест” за наздравица?